Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Строителен инженер: Всеки собственик на жилище или мераклия за нов дом да прочете тази новина
  • Новини

Строителен инженер: Всеки собственик на жилище или мераклия за нов дом да прочете тази новина

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
svdfbvfdbfgngdfhnfghnhg.png

Апартаментите на приземния етаж се нуждаят от шумоизолация. Това каза строителният експерт Федор Василиев.

Той отбеляза, че в монолитна нова сграда или старите панелни блокове, където няма висококачествена звукоизолация, след известно време можете да разпознаете съседите си по походката им.

 

„Външният акустичен шум обикновено идва от улицата и от входа и прониква през пукнатини в стените, прозорците и вратите: гласове на съседи, музика, тропот на крака.

Пластмасов прозорец с двоен стъклопакет, за предпочитане с двоен стъклопакет, ще ви помогне да се отървете от тях.

 

Ако чуете шумове от входа, поставете нова, за предпочитане дебела, врата с няколко уплътнителни контура“, каза строителният експерт.

Той добави, че в панелните блокове запечатването на т. нар. „шевове“ между панелите помога за намаляване на шума от улицата, но с годините ефектът отшумява.

По отношение на подовите настилки той посъветва да се постави ламинат или линолеум върху по-дебела подложка.

„Повечето нови сгради са направени от стоманобетон, който няма кухини, така че вибрациите се предават добре през него – тропането с крака, звук от пренареждане на мебели и други. За да е още по-добра звукоизолацията на пода, в определени помещения може да се поставят мокети“, подчерта Василиев.

„За стени и тавани използвайте плочи ZIPS – това е комбиниран материал за облицовка без рамки, който комбинира гипсокартон и минерална вата. По-добре е да изолирате цялата спалня и само пода в хола и коридора, където хората ходят много“, отбеляза Василиев.

„Шумът може да проникне и през малки отвори, например през пукнатини или места, където тръбите минават през таваните, за да премахнете тези шумови мостове, внимателно запечатайте всички пукнатини и намажете отворите, където минават тръбите, със специален виброуплътнител“, съветва той.

Освен това той каза, че когато купувате апартамент в многоетажна сграда, трябва да вземете предвид вероятността от лоша звукоизолация. Затова според него е необходимо да се огледа потенциален дом вечерта, когато всички съседи са се прибрали, а също и да се посетят тези, които живеят на горния етаж… добре е да знаем предварително с какво хора ще си имаме взимане-даване, ако се нанесем във въпросния имот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочут наш професор обясни каква залъгалка е Паметникът на съветската армия
Next: Хората са го казали: Не правете това на Цветница, носи лош късмет!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.