Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Производители бесни: Нямат ли срам? Купуват марулята от борсата за 10 ст., продават я за…
  • Новини

Производители бесни: Нямат ли срам? Купуват марулята от борсата за 10 ст., продават я за…

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
dsfbgfbdfnfgnghmhjmh.png

Невиждан срив в изкупната цена бележи марулята седмица пред Великден, където тя е основна съставка в празничната салата. Производители от района на Петрич и Сандански я предлагат за 10 – 20 стотинки бройката, показа проверка на „24 часа“ тази сутрин на борсата в село Плодовитово. В същото време на пазара до Гребната база в Пловдив въпросната маруля се продава за 1,50 лева.

„Не ги ли е срам“, смаяни са производители от Пловдивско.

Те са в шок от срива в изкупната цена на зелената салата и недоумяват как им излиза сметката на колегите им от района на Петрич и Сандански.

„Продават я за 10 стотинки. Карат цели бусове от 300 километра в едната посока. Само горивото не могат да си платят. Очевидно им дават някакви субсидии и за тях е без значение за колко я пласират. Тази нощ дойдоха два буса оттам със 100 кашона, пуснаха ги първо на 20, а после ги свалиха на 10 стотинки, прекупвачите се изтрепаха да я вземат, нашата продукция артиса. И въпросните производители си тръгнаха едва с по 100 лева. Какво могат да покрие с тях – разходи за семе, торове, препарати, гориво“, недоумяваше Елена Костадинова от пловдивското село Чалъкови.

Тя имала една оранжерия с около 2500 марули. Разчитала да ги пласира поне на 50 стотинки. Успя да продаде тази заран само шест кашона за 40 ст. бройката. Вчера следобед ги насякла, натоварила ги в колата и в 12 часа след полунощ поела към Плодовитово.

„Искам поне разходите да си избия и повече няма да стъпя на борсата. Минавам цялата оранжерия с фрезата и край“, зарече се Елена, която си тръгна в 7 часа сутринта.

Репортер сравни цените и на други зеленчуци на борсата и след два часа отиде на един от пазарите в Пловдив.

„Връзка пресен лук в Плодовитово се пласираше тази заран между 20 и 30 стотинки. На дребно във втория град тя върви левче. Връзка репички на едро се предлагаха за 50 стотинки, а на пазара в Пловдив – 1,50. Розовият домат на борсата беше 2,50 лева, а на пазара във втория град – 5,50.

Зелето на едро го вземат за 0,70 лв., а на пловдивчани го продават за 2 лева. Краставиците в Плодовитово тази сутрин бяха 2,50, а в града на тепетата – 4,50 – 5 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникален извор под връх Шипка! От водата стават чудеса
Next: 5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.