Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Загадките на самотната кула в Сакар, където цар Калоян разбива кръстоносците
  • Новини

Урок по история: Загадките на самотната кула в Сакар, където цар Калоян разбива кръстоносците

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
ckaskvcdskvkfdbfgb.png

По южните склонове на планината Сакар се плъзга граничната бразда с Република Турция и свършва днешна България. Малките селца са почти обезлюдени, а с годините природата постепенно превзема разрушените къщи. Един почти забравен край на родината, изпъстрен с древна история.

Ако някога се озовете в село Маточина, погледът ви задължително ще попадне на самотна кула, извисяваща се североизточно от центъра. Възвишението е достъпно само откъм селото и стратегическата му позиция е използвана по римско време. Там е била изградена военната крепост Букелон. Очертанията на укреплението личат и днес, но най-запазена е кулата.

През 1205 г. в района се води една от най-славните битки в нашата история. Цар Калоян разгромява кръстоносците и пленява император Балдуин Фландърски. По-късно, по турско време, Букелон постепенно замира, съхранил спомена за славните сражения край Одрин, припомня Нова тв.

Само на километър югозападно от Маточина, по полегатия склон на Сакар, се е скрила загадъчна скална църква. Трудно се открива, тъй като е вкопана в скали, пропадащи надолу в иначе равното поле, а входът ѝ гледа на запад.

Знае се, че храмът „Свети дух” е бил издълбан от монаси-отшелници още през 10 век, но се е използвал до началото на 20 век. Днес се почита от хората в района и от случайни туристи, търсачи на приключения в дълбокия Югоизток.

През 10 век е издълбана и другата популярна скална църква в района – откриваме я в скалите край близкото село Михалич. Още с влизането усещаме, че храм „Свети Панталеймон” е уникален.

Няма друг скален у нас с такава форма и просторен интериор. Височината в централна част е почти 6 метра. Който и да го е изкопал, се е опитал вътрешността да наподобява съвсем нормална градена църква с три ниши. Местните разказват, че пространството е било използвано и в най-новата ни история, като военен склад в годините преди 1989 г.

За църквата няма много писана история. За сметка на това легенда разказва как там  живеят две змии-пазителки. Те се появяват само, когато влезе човек с лоши намерения.

Южните склонове на Сакар са най-приветливи напролет. Докъдето ти стигне погледът се простират полегати възвишения, обрасли в зеленина. Разходката обаче изисква време – човек трябва да предвиди поне един ден, за да намери и обходи крепостта Букелон и двете емблематични за района скални църкви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите са в шок от въпрос в Аз обичам България, искат спиране на шоуто
Next: Главчев се отказва близо 10 бона заплата, ето колко пари взима като премиер

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.