Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Малък обичай на Цветница носи щастие на цялото семейство
  • Новини

Малък обичай на Цветница носи щастие на цялото семейство

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
fvdfbbfnfgngn.jpg

На днешния хубав празник Цветница има поверия, в които хората и до днес вярват, че се сбъдват.Първото е свързано с върбовите клонки. В никакъв случай не сваляйте старите от иконата или мястото в къщата, където сте ги сложили за здраве миналата година.Носи голямо нещастие!

 

Поверието гласи, че първо трябва да донесете новите върбови клонки от църквата за здраве и след това да изхвърлите старите в течаща вода с всичката негативна енергия, събрала в клонките,  предпазвайки ви от болести и неприятности.

Второто поверие е свързано с питката на Цветница. Тя дава знаци за цялата година. Ако тя не се изпича и отвътре остава сурова, това предвещава скорошна раздяла с близък за вас човек.

Докато печете питка, никога не чистете в къщата, защото ще прогоните своя късмет.

Има обаче малък обичай, който носи щастие на цялото семейство. Ако в началото и в края на обяда на Цветница хапнете по едно малко парченце хляб, поръсено със сол, това предвещава щастие в семейството. Ако и останалите на масата направят същото, късметът винаги ще е с тях.

Не забучвайте никога нож в хляб, това предвещава бедни години не само за вас, но и за всички членове на семейството ви.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „кумиченето“. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“. Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето.

Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките.

От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На Велики вторник се изпълнява този важен обичай за здраве
Next: Мария Бакалова с нов удар в Холивуд. Ключова роля

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.