Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внимание! Стара и много ефективна измама се завърна ударно у нас
  • Новини

Внимание! Стара и много ефективна измама се завърна ударно у нас

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
vsdfdfbgfnngnh.jpg

Крута организирана престъпна група за измами гастролира на територията на страната.

Това твърди читател на Plovdiv24.bg, който се свързал с медията, за да изпрати снимки и да разкаже подробно:

„На 21 април в 08:10 часа, докато пътувахме по първокласен път I-5 от Републиканската пътна мрежа на България в участъка между град Бяла (област Русе) и град Русе, на около 20 километра преди Русе забелязахме два автомобила с румънски регистрационни номера, от които единият беше бяло BMW, спрели на една от отбивките с вдигнат капак на BMW-то, а трима мъже жестикулираха по начин, който подсказва, че са аварирали и им е необходима помощ.

Чистосърдечно и хуманно решихме да спрем до тях с цел да разберем какво се случва и каква помощ им е необходима. След като спряхме, до нашия автомобил дойдоха две лица; първото беше на около 40 години, а другото между 25-30-годишно.

Първият започна да обяснява на развален английски език, че са две коли и им е свършило горивото на двата автомобила и дали може да ни продадат златен пръстен 18 карата за 200 евро, като той бил дал 200 паунда за този пръстен, който тежал 10 грама чисто 18-каратово злато.

След това най-демонстративно с цел да ни увери, че пръстенът е златен, ни даде да го видим и посочи, че на него е отпечатана щампа с номер и обозначение за каратите. В хода на този разговор другото лице на руски език се представи, че е от Беларус, като той на укоримо извади от джоба си банкоматна карта и най-демонстративно я размаха, че била блокирана и няма достъп до финансите си.

Тъй като в момента бързахме да стигнем до крайната си дестинация, но хуманизмът в нас не се поколеба от това и бяхме спрели със спътницата ми, за да помогнем. Набързо анализирахме ситуацията, като имахме обосновани съмнения, че може това да е ловък опит за измама, тъй като преди години сме чували за този стар трик.

В момента на размишление, първото лице отново започна да се моли и разчувства, заяви, че и децата му били с него и били гладни. След което другото лице отново на руски език заяви, че наистина бързат да стигнат до Шумен, защото майка му е там хоспитализирана в лечебно заведение и им трябват около 36 литра дизел за двете коли, за да стигнат до там.

След последното възбудиха в нас още по-дълбоко съчувствие и съжаление и стремежът ни да им помогнем надделя над съмненията за евентуална измама.

В този момент съвместно решихме да им купим пръстена, но тъй като в нас нямаше сумата от 200 евро, а и нямаше в близост банкомат, им заявихме, че можем да го купим за 200 лева. Лицата се съгласиха, дадохме им сумата от 200 лева и закупихме „златния реквизит“.

След като завършихме ангажиментите, които налагаха пътуването ни до град Русе, се върнахме обратно в Пловдив. Тъй като беше неделя и работиха малко бижутерии, отидохме до заложна къща на бул. „Руски“.

Заявихме на служителя, работещ там, че имаме пръстен, който желаем да проверим дали е златен, защото все още не бяха отшумели съмненията в нас за евентуална измама, въпреки че бяха съществено притъпени от представената житейска ситуация от измамниците, провокираща човешко съчувствие.

Но не влязохме в излишни подробности, след което дадохме пръстена. Служителят започна да го оглежда, като дори и той на пръв поглед не заподозря измамното „бижу“.

Наложи се дори да среже малко пръстената, за да проникне във вътрешността му и така след 2-3 различни тествания на „благородния“ метал по различни методи, включително чрез втриване в естествена плочка за тестване на злато и киселинен разтвор за тестване на злато за установяване на признаци на разяждане, в този момент вече измамата лъсна.

Следователно и ние установихме, че сме станали жертва на ловка измама с добре измислена и изиграна амплоа от страна на „авариралите“ измамници.

За нетренираното око и обикновения човек представеният фалшив пръстен е неразличим от истинския, тъй като е изработен по начин, който показва същите характеристики на истинско злато и минава битовите тестове за злато.

При първоначалния оглед от всички страни нямаше потъмнели или изтъркани места, което говореше за истинско злато, тъй като то е изключително устойчив метал, който не взаимодейства и не се окислява от въздух, вода или киселини. Също така златото е много тежък метал, и в този случай това условие отговаряше. Освен това, на пръстена имаше и отпечатан печат за чистотата на пробата.

В този случай ни беше предаден добър житейски урок по смисъла на максимата, че няма ненаказано добро, но в действителност не съжаляваме, защото имаше вероятност действително да са закъсали и особено в чужда държава е доста неприятно, тъй като лично съм го преживявал подобна житейска ситуация.

Може би и тази случка засенчи бдителността ми, защото се поставих на тяхно място. Моля да се даде гласност на случая, защото този стар, забравен подход за измама, явно отново набира популярност. В случая обосновано предполагам, че не сме първите жертви на престъплението, а и явно няма да бъдем и последните.

Трябва да се даде гласност на случая, на първо място хората да бъдат бдителни към подобни случаи, а и правоприлагащите органи да вземат мерки за предотвратяване и пресичане на подобни престъпни посегателства“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Бакалова с нов удар в Холивуд. Ключова роля
Next: Синоптици ни попариха: Студ и сняг на Великден, а след Гергьовден иде…

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.