Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Започва Страстната седмица! 2 велики имена черпят, а традициите повеляват всеки ден да…
  • Новини

Започва Страстната седмица! 2 велики имена черпят, а традициите повеляват всеки ден да…

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdfbfgnghhgnghnghnh.jpg

В понеделника след Цветница е първият ден на Страстната седмица – седмицата, посветена на страданията Христови („страст“ от старославянски – „страдание“).

Всеки един ден от нея е белязан от събитие, което е част от Христовите страдания и от пътя към Голгота, разпъването на кръста и Възкресението. Затова са наречени велики.

Според библейския разказ на този ден Исус отишъл на поклонение в Йерусалимския храм – светинята на всички евреи. На площада и в предверието на храма заварил сергии и голяма глъч, караници и врява. За да влязат в храма, всички евреи трябвало да си платят, и то не със свои, а с храмови пари.

Това било една от причините пред храма да има дълги маси, отрупани с храмови и обикновени монети. Търговците на жертвени животни пък идвали пред храма заедно с кравите, овцете и гълъбите. Площадът се превръщал в пазар, в същинско тържище пред вратите на божията обител.

Щом Исус видял тълпящите се хора и чул цялата тази врява, останал дълбоко огорчен. Разгневен, той събрал от земята въжета и направил от тях бичове, с които разгонил всички търговци и животни.

Преобърнал масите с парите, а на продавачите на гълъби казал: „Вземайте клетките си и се махайте! Как посмяхте да превърнете дома на моя Баща в пазарен площад!“.

Това е една от причините фарисеите да се настроят срещу него и в последствие да поискат наказанието му. Управниците на еврейския народ по това време завиждали и се страхували от проповедите на Исус, застрашаващи тяхната власт и богатство.

На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.

Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“.

След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. В този ден се отслужва Света Василиева литургия. Този ден е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т.нар. царски часове, а около 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се извършва т.нар. опело Христово. На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца.

На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Воистина воскресе!“.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три – Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда, са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.

На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

Днес Православната църква почита и Преп. Йоан. Св. мчк Виктор.

Преподобни Йоан бил ученик на св. Григорий Декаполит. Той приел монашеско пострижение твърде млад и израснал под духовно ръководство на своя учител. Когато император Лъв Армянин предприел гонение срещу почитателите на светите икони, преподобни Йоан бил подложен на жестоки мъчения заедно с учителя си Григорий. След смъртта на св. Григорий преподобни Йоан станал игумен на основания от него манастир в Цариград.

Имен ден празнуват Виктор и Виктория.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Секира: БГ шофьорите в Гърция влизат в затвора, ако направят това!
Next: Извънредно! Арестуваха Жерар Депардийо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.