Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица
  • Новини

Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdfbdfbgdfnffghnnnnn.png

Елвира Георгиева показа в национален ефир в какъв палат за милиони живее със съпруга си – пластичният хирург Николай Георгиев.

Зрителите останаха шокирани от лукса, който лъха от имението на естрадната легенда. Елвира посрещна Деси Банова в огромен зелен двор, а самата къща вътре прилича на дворец.

 

Разбира се, за някои обзавеждането е твърде кичозно и твърдят, че не биха се чувствали добре в такава обстановка.

Но пък на всички ни прави впечатление скъпото обзавеждане, дори и да не е по нашия вкус.

„В този дом има вплетена много хубава енергия, защото е правен с много любов. Затова се казва „Casa Amore“.(Къщата на любовта – б.а.).  Преди години бях в Хисаря и докато медитирах нахлу това чувство, че след време ще имаме дом, който да го нарека така и да има три ангела на герба“, обяснява Елвира.

„След като реших да спра да пея и го оповестих пред света, аз се затворих и започнах да работя много върху себе си. Бившитя ми мъж се занимаваше с духовното и ме запали. Отдадох се изцяло на това да медитирам, да чета такава литература и да правят различни техники.

Имах едни 5-6 години на усамотение и изолация. Но в един моемнт разбрах вътрешно, че съм изпаднала в другата крайност. От светския живот, който ми беше дошъл до гуша – до изолация. Ние идваме на Земята, за да намерим хармонията и баланса. Но това е много трудно и малко хора по света са го постигнали“, допълва тя.

„Тази къща се превърна в сцена на живота. Сблъсках се с много хора, които идваха да работят по нея. Благодарение на тях видях своето отражение. Трудно ми беше да разбирам от някои неща, за които твърдях, че не са женска работа, но така бях поставена от съпруга ми, който също не разбира, и беше редно и аз да поема част от тежестта в семейството“, говори Елвира така, сякаш й тежи този живот на богата съпруга.

По отношение на бившия си съпруг и това, че е запазила добри отношения и сегашният й мъж е приятел с него, тя казва: „И тримата направихме компромиси, за да се случат нещата. Не исках да нараня никого. Исках Влади да продължи да бъде част от моя живот. Ники и Влади се харесаха. Никой не искаше да наранява никого и всъщност станаха много близки. тримата доста дълги години бяхме заедно. Исках ние да се разбираме и го постигнахме. После той си намери половинка и нещата се балансираха.  /show.blitz.bg

Continue Reading

Previous: Голям проблем с лекарствата и нокаут за аптеките обяви Виктор Николаев
Next: Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.