Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-накрая забогатяваме: Влезем ли в еврото, пенсии и заплати литват, ето как
  • Новини

Най-накрая забогатяваме: Влезем ли в еврото, пенсии и заплати литват, ето как

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsdfbfdgbdgfnhgnhgn.png

Според проекта на Закон за въвеждане на еврото, пенсиите и заплатите в България ще бъдат закръглени нагоре при влизането в еврозоната. Това означава, че при превалутиране от левове в евро, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая ще се увеличават с единица. Това правило обаче няма да се прилага за пенсии, заплати, обезщетения и социални помощи.

Когато става въпрос за сметки, депозити и кредити, те ще бъдат превалутирани от левове в евро по курса, с който България ще влезе в еврозоната. Фиксираните лихви по левовите заеми няма да се променят, но за левовите заеми с плаваща лихва на банките може да се наложи промяна в начина, по който се определя лихвата.

Също така, проектът на закона предвижда, че шест месеца след влизането на България в еврозоната банките ще обменят безплатно суми в брой от левове в евро.

В селища, където няма банкови офиси, това ще се извършва в „Български пощи“. За обмяна на суми над 30 000 лева от банките ще се изисква тридневна предварителна заявка, а в пощата – за суми от 1000 лева до 10 000 лева. Ако имате по-голяма сума в брой, ще може да я обмените в пощата на няколко пъти.

Брутният външен дълг в края на февруари 2024 г. възлиза на 44 417.9 млн. евро (43.9% от БВП2), което е със

160.9 млн. евро (0.4%) повече в сравнение с края на февруари 2023 г. (44 257 млн. евро, 47.1% от БВП), съобщиха от БНБ.

В края на февруари 2024 г. краткосрочните задължения са 7332.6 млн. евро (16.5% от брутния дълг, 7.2% от БВП) и

се понижават с 803.1 млн. евро (9.9%) спрямо февруари 2023 г. (8135.8 млн. евро, 18.4% от дълга, 8.7% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 37 085.3 млн. евро (83.5% от брутния дълг, 36.6% от БВП), като се повишават с 964.1 млн. евро (2.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (36 121.2 млн. евро, 81.6% от дълга, 38.4% от БВП).

Към края на февруари 2024 г. 28 093.3 млн. евро (63.2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 81.1% от брутните външни задължения, при 80.9% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на февруари 2024 г. е 10 796.5 млн. евро (10.7% от БВП).

Спрямо края на февруари 2023 г. (10 015.2 млн. евро, 10.7% от БВП) той нараства със 781.3 млн. евро (7.8%).

Външните задължения на Централната банка са 1917.8 млн. евро (1.9% от БВП). Те намаляват със 73.8 млн. евро

(3.7%) спрямо края на февруари 2023 г. (1991.6 млн. евро, 2.1% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции4 са 6112.8 млн. евро (6% от БВП). Те се

понижават с 382.5 млн. евро (5.9%) спрямо края на февруари 2023 г. (6495.3 млн. евро, 6.9% от БВП).

Външните задължения на Други сектори5 са 12 044.6 млн. евро (11.9% от БВП). Те намаляват с 216 млн. евро

(1.8%) спрямо същия месец на миналата година (12 260.6 млн. евро, 13.1% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13 546.2 млн. евро (13.4% от БВП) в края на февруари 2024 г.,

което е с 51.9 млн. евро (0.4%) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13 494.3 млн. евро, 14.4% от БВП). То е с найзначителен дял в структурата на външния дълг – 30.5% към края на февруари 2024 г. и запазва дела си спрямо година

по-рано.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зайкова побесня: Престъпление! А пенсионерите с пенсия от 527лв? Хората са принудени да…
Next: Българите правят голяма грешка на Разпети петък, обяви Боби Лазаров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.