Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не хвърляйте старото великденско яйце – ето за какво се ползва
  • Новини

Не хвърляйте старото великденско яйце – ето за какво се ползва

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsfdvdfbgfbfgnbhgnghn.png

Яйцето е символ на началото на живота, защото от него се ражда малкото пиленце. Съществуват данни, че още християните в Месопотамия са практикували обичая да приготвят червени пасхални яйца.

Традицията да се боядисват яйца е свързана най-вече с легендата за яйцето, което Мария Магдалена подарява на император Тиберий. Мария Магдалена е имала възможност да се срещне с императора и като подарък му носи червено яйце.
Според друга версия императорът се усъмнява във вестта за Възкресението и казва “Както яйцето от бяло не може да стане червено, така и мъртвите не възкръсват“. Тогава става чудо – бялото яйце започва да почервенява.

Първото боядисано яйце

Първото яйце винаги е червено – символ на пролятата кръв на разпнатия Христос. След като изстине яйцето, с него се прави кръст на челата на децата, както и на всички останали членове, с пожелание за здраве през годината. Първото яйце е символ на здраве, благополучие и благоденствие за семейството. То се отделя настрани, не се яде като останалите яйца. Поставя се пред семейната икона на мястото на миналогодишното първо червено яйце.

А какво се прави със старото яйце? Ето най-популярните обичаи от различните краища на България.

* Поставя се на кръстопът
Старото яйце се носи на кръстопът, кръстовище и се чупи в земята.
Вярва се, че ако яйцето не се е развалило и не излъчва силен неприятен аромат, предстоящата година ще е благополучна. Ако яйцето не е запазило своята цялост и има неприятен мирис, на семейството ще са нужни много повече усилия за постигане на целите и успехите през предстоящата година. Ако черупката е останала празна – и къщата ще е празна.

* Пуска се в реката
След като се гадае по старото яйце, остатъците от него се изхвърлят в река. Течащата вода се смята за символ на оттичане на всичко лошо и начин за пречистване. Така се отмива злото и се отварят вратите на дома за здраве и късмет.

* Хвърля се през рамо
Ако в населеното място няма река, яйцето се хвърля през рамо по време на проливен дъжд. Вместо течащата вода, дъждът ще отмие злото и лошата енергия.

* Заравя се в градината
В някои части на България старото яйце се заравя в градината за берекет. Това поверие е свързано с времената, в които земята е изхранвала хората.

* Дава се на кокошките
В други райони миналогодишното яйце се дава на кокошките, за да снасят повече е да са здрави.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха промяната с пенсиите с приемането на еврото
Next: Много важна новина за всички с Андроид на телефоните

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.