Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов посърна! Ето кой му бръкна дълбоко в джоба
  • Новини

Слави Трифонов посърна! Ето кой му бръкна дълбоко в джоба

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsfdbfdbfgnfghnhgnh.png

Шоуменът и лидер на ИТН Слави Трифонов губи дело за 100 000 лв. срещу независимия депутат Радостин Василев, пише „Сега“ след справка в електронното деловодство на Софийския градски съд.

Политическата кариера на Василев изгря в ИТН, като той беше и министър на спорта. После напусна партията и се закачи към ПП-ДБ, с чиято листа влезе в парламента. В крайна сметка обаче Василев напусна и ПП-ДБ с гръм и трясък, изнасяйки прословутия запис от партийната сбирка на ПП.

Трифонов го съди заради негови твърдения от юни 2022 г., направени покрай разцепването на ИТН, докато Василев е министър в оставка.

От решението на съдия Ивайло Димитров се разбира, че искът на партийния лидер е бил частичен – за 50 000 лв. Трифонов претендира за неимуществени вреди с твърдения, че изявления на Василев съдържат обиди и клеветнически изказвания.

В иска си Трифонов цитира 18 твърдения на Василев. Например, че сваля доверието си от него.

„Дойде моментът, в който, за мое огромно съжаление, мафията проби в ИТН“, казва още Василев. И още: „…поведението на г-н Трифонов, като едноличен собственик на тази партия през последната година доведе до това, че тази партия се самоизчегърта, а последните му действия водят до това, че се изчегъртва и държавата …“.

Василев казва още, че Трифонов е излъгал и че го е хвърлил „на мафията, без да му мигне окото …. задкулисието проби при нас….“.

Василев е цитиран да казва, че Трифонов няма достатъчно морал да е лидер на ИТН, че никога не се е интересувал от мнението на избирателите, нито от депутатите си, които не познава, че ИТН е бизнес проект и т.н.

Официалната раздяла между лидера на ИТН Слави Трифонов и част от депутатите му, които се готвят да подкрепят ПП, е вече факт. Група от 6 човека – петима депутати с водача им бившия спортен министър Радостин Василев, напуска партията.

Губейки делото, Трифонов е осъден да плати на Василев 3500 лв. за адвокат.

Решението на градския съд не е окончателно и може да се атакува пред апелативния.

В иска си Трифонов се оплаква, че Василев насажда срещу него отрицателно отношение в публиката и опонентите. Според него изказванията уронват авторитета му и внушават принадлежността му към престъпна групировка.

Това засегнало имиджа му, компрометирало усилията му да взема отговорни решения, а избирателите и симпатизантите на партията били объркани от приписаните му престъпления.

Трифонов твърди, че с това си поведение Василев му причинил силни психически и физически болки, засягайки честта и доброто му име в обществото.

Защитната линия на Василев е, че част от изказванията му се отнасят за ИТН, а не за Трифонов. И освен това става дума за негово мнение и оценка на актуалните политически събития, израз на правото му на свобода на словото.

Съдията посочва в акта си, че Трифонов и Василев са „видни политически фигури“, а изказванията на Василев са по повод развиващите се по това време политически процеси в държавата.

Той припомня практиката на върховния съд, както и разбирането на съда в Страсбург, че политиците са приели доброволно публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото.

Това предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни. В същото време, те от своя страна съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по-висока степен от „обикновените“ хора.

„Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация може да включва обсъждане на дейността на публични личности, критични оценки и дори да надхвърлят добрия тон. Това е в полза на обществения контрол и политическия дебат.

Политиците и публичните личности следва да търпят повече укори, но свободата на словото и на изразяването не може да се използва, за да се нанасят обиди и/или клевети“, пише съдия Димитров.

Той приема, че изказванията на Василев не са обидни или клеветнически, а са политическа риторика, оценъчни съждения, с тях той е мотивирал оставката си като министър на спорта.

Колкото до думите „мафията проби в ИТН“, съдът намира, че не са пряко насочено към личността на Трифонов и не могат да го уязвят лично. Освен това били казани в преносен смисъл.

„Макар и в голямата си част посочените изрази да носят негативен смисъл и дори някои от тях да са груби и крайни, те не се използват целенасочено за накърняване на правата и доброто име на Трифонов, и са допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведение на друг политик“, пише в заключение съдът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пocaдeтe тoвa рacтeниe в дoмa cи и никoгa пoвeчe нямa дa видитe пaяци, бръмбaри, мушици и мрaвки
Next: Радост за вечните длъжници! Но има и една лоша новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.