Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ
  • Новини

Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vasdvfdsvsfdbvfgbgfb.png

Още едно щастливо семейство остави зад гърба си „Бригада нов дом“.

Освен момчетата, които дойдоха да оправям дома, тук са и едни ваши много близки приятели, които ни подадоха ръка в точния момент, обърна се Мария към Блага като посочи хората, които са били до нея и са й помагали. Това са доброволците от „Подай ръка“, които и направиха връзката на семейството с предаването. Те са се грижили за нея досега и са й помагали да си стъпи на краката.

 

Помогнаха ми много в най-трудните за мен моменти. Платиха ми сметките, помогнаха с храна и финансово за да можем да живеем.

Те продължават и досега да се грижат за семейството и да стоят близо до тях.

Преди няколко месеца, екипът ни, съвместно с невероятните магьосници от “Бригада нов дом”, успяхме да дарим нов живот на самотната майка и нейната дъщеря.
За Блага и Яни, отборът ни се грижи вече повече от година.
Блага страда от множествена склероза, тежка диагноза, заради която Блага често остава без работа.
След като мъжа й я изоставя, я заробва и с кредити и задължения, с които тя трябва да се справя сама.
Днес, Блага все още има нужда от подкрепа.
Заради диагнозата си, бива уволнена от последната си работа.
В момента си търси нова работа, като е работила като охрана в търговски обекти, има диплома за завършени курсове за масажист и може и това да работи.
Има нужда от средства за рехабилитация, за да я продължи.
Влияе и много успешно и трябва да продължи с нея.
А, малката принцеса Яни вече носи 28 номер обувки, а не 27 и събираме обувчици за нея.

 

Момчетата от бригадата направиха всичко за да получат тези две дами нормални условия за живот и най-вече детето получи мечтаната детска стая.

Сякаш не съм в моя дом, а съм на гости, бе първата реакция на Блага когато видя обновения си дом.

Аз не съм бебе, сподели и малката, аз съм голяма и мага да спя тук.

 

Цялата история трогна както винаги зрителите.

Момчетата от бригада Нов дом и Мария,бъдете живи и здравии изобилно благословени!Бог да дари майката със здраве,сили и енергия за да може да се грижи за малката принцеса. Бог да ги закриля!????????❤️

Да, плаках много! От безсилие и от яд на докторите, неуспели да поставят диагнозата толкова години!

Вие сте вълшебници от Бригада нов домБог да Ви пази и благословия здраве щастие и любов в семействата Ви

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спира да вали чак на този ден обяви професор Рачев по БТВ
Next: Собственици от Брестник: Изкупуват ни черешите по 8 лв., продават ги в Пловдив за 30

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.