Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прецедент в Капките! Голяма изненада за финала
  • Новини

Прецедент в Капките! Голяма изненада за финала

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsdfbfddfnfgnhmhjmjh.png

Прецедент в историята на „Като две капки вода“!

За първи път 8 участници ще мерят сили на големия финал, който е на 13 май в „Арена София“.

Водачите във временното класиране Влади Зомбори, Наско от Б.Т.Р., Християна, Иво Аръков и Елена Атанасова получават по 2 точки за финала, а останалите – Панайот Панайотов, Мария и Джулиана Гани, влизат в Арената с 0.

Полуфанала на „Капките“ го спечели Панайот Панайотов като Мик Джагър.

Тази вечер е полуфиналът на „Като две капки вода“ 12. Експертното жури в състав Хилда Казасян, Димитър Ковачев-Фънки, Веселин Маринов и Любо Киров за последен път ще оценяват музикалните изпълнения и превъплъщенията на звездните участници.

Първи на сцената излезе Влади Зомбори, на когото се падна сладката задача да се преобрази в секссимвола Джордж Майкъл. Актьорът изпълни песента „Freedom ‘90“.

Както подчертаха водещите на шоуто Рачков и Геро, Зомбори огловява класацията и тази вечер няма нужда да се състезава, а само да се наслаждава – той е сигурен финалист на сезон 12.

„Всеки път пея за кеф на тази сцена. За мен свободата е свобода на духа. Шоуто „Като две капки вода“ ми помогна да разкрия едни дълбоко скрити способности“, сподели актьорът.

„Образът тази вечер е едно към едно. Изключителен хамелеон е Влади. Можеш да се превъплъщаваш, но най-важното е, че хващаш характера на изпълнителите“, категоричен е Любо Киров. „Ти пя като музикант и съм изненадана от това, което направи тази вечер“, допълни Хилда Казясян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рядко природно явление стои зад опустошителната градушка у нас
Next: Пoзнaхтe ли я? Нa 73 гoдини e, a вce се cнимa пo бaнcки и вce oщe cъбиpa мъжкитe пoглeди (СНИМКИ)

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.