Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок! Баба Ванга предрекла на Лепа Брена кога ще спре да пее
  • Новини

Шок! Баба Ванга предрекла на Лепа Брена кога ще спре да пее

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
vsdfbfdbdfngfhgnhg.png

Лепа Брена го закъса.Напоследък все по-често започна да говори за проблеми и за необходимостта да намали темпото и да се отдаде на почивка.

Показателно ,че не всичко върви по мед и масло около нея е проваленият ѝ концерт в столицата на Черна гора – Подгорица.

На 10 май фолк звездата трябваше да изнесе концерт в зала „Морача“ в града, но музикалното събитие падна от афишите.

За радост на феновете изявата на Брена не е канселирана окончателно. По думите ѝ е изместена за 25 май.

Пред К1 тя признава защо се е стигнало до отмяната на концерта: „Не можахме да подготвим пълната продукция, която искахме, защото аз настоявам, че в Подгорица трябва да дойде толкова велик и голям екип, колкото беше в Сараево.
Защо? Защото не съм била от много години там.. Бих искала да създам тази сценография и всичко, което публиката ще има възможност да види и чуе“.

Защо обаче нейният екип не е съумял да направи това навреме за 10-и май, не е ясно. Брена обаче си признава, макар и завоалирано, че са я налегнали грижи и проблеми.

„Мисля как да си почина възможно най-скоро, да се пренастроя, кой сериал ще гледам, къде ще ходим на почивка с Боба, да се порадваме на себе си. Мисля си за някои обикновени, човешки неща – каза Брена, разкривайки как се справя с проблемите.

„Животът се състои от проблеми, но за интелигентните хора проблемът е това, че нещо трябва да се реши“ – допълва певицата, като уточнява: „Никога не съм бягала от проблемите. Аз съм жена боец, умея да се справям с трудни и лесни неща“.

Най-голямата музикална звезда на бивша Югославия си припомни и срещата от миналия век с известната пророчица Баба Ванга.

“ Когато отидох при нея, тя ми каза: „Догодина като дойдеш през септември, пак ела при мен направо“. Казах й: „Ванга, догодина ще почивам“. Тя се засмя на това и каза: „Докато си жива ще пееш, няма да си починеш една година, защото това ти е съдбата“.

Дали ще издържи на напрежението любимката на хиляди фенове на турбофолка, предстои да видим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цънцарова побърка Би Ти Ви! Синоптичка изумена
Next: Мъж погледна в телефона на съпругата си и реши да се разведе след 10 г. брак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.