Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо
  • Новини

Работодателят ви дължи минимум двойно увеличение, ето защо

Иван Димитров Пешев май 2, 2024
bdfbnfgnfgnghmghmhjm.png

Въпреки че през 2024 г. официалният празник 6 май – Гергьовден, съвпада с четвъртия
почивен ден от великденските празници – понеделник, той не се компенсира с неприсъствен
ден. Според Кодекса на труда само при официалните празници, които съвпадат със
събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.

 

От тази разпоредба са изключени и четирите празнични дни за Великден, тъй като
те винаги са от петък до понеделник и според закона не се компенсират с допълнителни
почивни. Предвид липсата на основание през 2024 г. великденската почивка да бъде
удължена с неприсъствени дни първият работен ден след нея е вторник – 7 май.

 

Инспекцията по труда напомня, че съгласно Кодекса на труда и четирите почивни
дни за Великден – от 3 май до 6 май включително, са обявени за официални празници,
поради което за положения на тях труд работодателят дължи минимум двойно увеличение.
Ако трудът е и извънреден, той също се заплаща с допълнително 100% увеличение.

 

За работещите при ненормиран работен ден или при подневно отчитане на работното
време трудът, положен по време на официални празници, както и в почивни и неприсъствени
дни, винаги е и извънреден. Извънредният труд се възлага задължително със заповед
на работодателя, с която работниците трябва да бъдат запознати най-малко 24 часа
преди началото на полагането му.

 

За работещите по график – при сумирано изчисляване на работното време, работата
на официален празник не е извънреден труд и тяхната надница следва да бъде увеличена
само със 100%. Още с въвеждането на сумирано изчисляване на работното време работодателят
е длъжен да изготви поименен график за целия период, който не може да бъде по-дълъг
от 4 месеца.

 

През месец май официални празници според Кодекса на труда са Великден (03.05
– 06.05.2024 г.), 1 май (Ден на труда), 6 май (Гергьовден) и 24 май (Ден на светите
братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност).

 

За да защитят своите трудови права в най-пълна степен, Инспекцията по труда съветва
работниците и служителите да разполагат с писмени доказателства, че са полагали
труд в празничните и неприсъствените дни, каквито са заповедта за възлагане на
извънреден труд или поименният график.

 

Ако считат, че правата им са нарушени, на сайта на ИА ГИТ, в рубриката „Административно
обслужване“, е публикувана подробна информация за начина на подаване на сигнали.
В работно време гражданите могат да се обръщат за консултации и на националния
телефон на Агенцията 0700 17 670.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЧУДО! Български производител намали цената на яйцата за Великден
Next: Уловка? Министерство на финансите официално вдига определени пенсии

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.