Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Слави Трифонов обяви голяма новина и заплаши: Който каже това е лъжец и ще се видим в съда!
  • Без категория

Слави Трифонов обяви голяма новина и заплаши: Който каже това е лъжец и ще се видим в съда!

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2024
Screenshot_1

В последните дни се нагледах и наслушах на такива лъжи, измислици и, въобще, помия от страна на политолози, социолози, изпаднали политици, настоящи политици и някакви незнайни хора, по отношение на политическата обстановка в страната, по отношение на мен и по отношение на доц. д-р Силви Кирилов, който всъщност е прекрасен лекар, спасил живота на ужасно много хора, добър администратор и мой приятел.

Това написа в профила си във Фейсбук лидерът на ИТН Слави Трифонов.

 

Ето какво допълни още той: 

Та, толкова много неща видях, че не мога да се сдържа и тъй като още не е забранен Фейсбук, искам да кажа следното:

Първо – гледах изявление на Бойко Борисов, който каза, че доц. д-р Силви Кирилов не може да бъде предложение за Председател на Парламента, защото е щял да стане служебен министър-председател, пък той бил уролог. Искам да припомня на Бойко Борисов, че само преди две години предложи за министър-председател неврохирург или според Бойко Борисов, неврохирург може, а уролог не може.

И още нещо, Бойко Борисов не спря да се самопредлага за министър-председател. Значи, според него пожарникар може, а уролог не може. Тук искам да кажа, че изпитвам респект към всички пожарникари.

Второ – аз не съм адвокат на Силви Кирилов, но го познавам от ужасно много години и много добре знам какъв е, какво е правил и как е живял. И всички неща, които се чуха в последно време, с цел да го уязвят, са пренареждане на факти или слухове, или чиста проба измислици, изречени от хора, чиито имена не искам да споменавам, защото като ги кажа и веднага ми иде да отида да се изкъпя.

Трето – “Има такъв народ” предложи доц. д-р Силви Кирилов за временен Председател на Парламента, докато се сформира мнозинство.

Казвам го за пореден път, защото явно има хора, които или отказват да чуят какво говоря непрекъснато, или се правят, че не чуват и не разбират, защото така им изнася.

А ако въпреки всичко, по силата на сегашната скапана Конституция, би се стигнало до там, въобще би се стигнало до там, Президентът да избира между евентуален Председател на Парламента, Силви Кирилов, и сегашния министър-председател, Димитър Главчев, аз, като гражданин, избирам Силви Кирилов.

И тук държа да отбележа, че разговори за това какво би станало, ако Силви Кирилов бъде избран и след това бъде назначен от Президента за министър-председател, разговори за постове, министри и всякакви подобни неща, не съм водил с никого. С абсолютно никого. Всеки, който изрече подобно нещо, е абсолютен лъжец и рискува да се срещне с моите адвокати в съда.

Четвърто – “Има такъв народ” има 18 депутати в 51-вия Парламент. Така че, доц. д-р Силви Кирилов е предложение на тези 18 депутати. Има 222 други депутати, които спокойно могат да си изберат за Председател на 51-вия Парламент, когото си поискат.

Така че, въпросните политолози, социолози, бивши политици, настоящи политици и някакви незнайни хора, спокойно може да обърнете внимание и да попитате въпросните 222-ма.

Аз само мога да кажа следното, че и следващата седмица, предложението за Председател на 51-вия Парламент на “Има такъв народ” ще бъде най-възрастният депутат – Силви Кирилов и това е спасителен пояс, който предлага на останалите разрешаване на политическата криза. Дали съм просто упорит, не, аз съм просто последователен.

Слави Трифонов

Continue Reading

Previous: Сняг на парцали трупа яко, на места движението е блокирано
Next: Готвят ли се ПП-ДБ за сделка с ГЕРБ за кабинет, картите са свалени!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.