Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Перфектната рецепта за бухтички – надуват се двойно в тигана, не пият много олио!
  • Без категория

Перфектната рецепта за бухтички – надуват се двойно в тигана, не пият много олио!

Иван Димитров Пешев декември 2, 2024
Screenshot_11

Това е една прекрасна рецепта за бухтички или тиганички, както ги наричат ​​някои, която се прави лесно и можете да я приготвите само за 10 минути. Определено трябва да опитате тази рецепта за закуска, която ще ви бъде любима за закуска.

В тях няма мая, но въпреки това стават много пухкави и буквално „бухват“ в тигана, докато се пържат. Не се притеснявайте, че ще са мазни, не попиват много олио. Ето какво ви трябва, за да си приготвите Перфектните бухтички :

Перфектните бухтички
Продукти (измерени с чаша от 200 ml):

1 яйце (2 ако са по-малки)
1 чаша кисело мляко/заквасена сметана
2 супени лъжици зехтин
1 чаена лъжичка сол
1 пакетче бакпулвер
3 чаши брашно или според нуждите (ок. 500 гр.)
олио за пържене

Приготвяне:

Изсипете всички съставки с изключение на брашното в купата и разбъркайте. Когато съставките се изравнят, започнете постепенно да добавяте брашното.

Когато стане гъсто се омесва на ръка. Трябва да е средно меко и да не залепва за ръката. Покрийте и оставете да почине за 15 минути.

След това разточете тестото в правоъгълна форма.

Нарежете го на малки квадратчета или триъгълници или форми и размери по ваш избор.

Загрейте олиото между средно-висока и средно-висока температура, след което изпържете бухтичките, докато се зачервят приятно от двете страни.

Отцедете върху домакинска хартия.

Сервирайте ги топли.

Continue Reading

Previous: Мистерия обви родопско село: Жители разказват за много странни неща
Next: Йорданка Христова: Имам белези навсякъде

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.