Дори неволно много завиждам на жените, които са намерили своето женско щастие в брака. Винаги съм смятала, че моят брак е успешен и надежден. Омъжих се, когато бях много млада, което е ранна възраст за едно момиче, на 20-годишна възраст за момче от съседния квартал. Имахме взаимна искрена любов и скоро се оженихме.
Скоро се роди Александър, а три години по-късно се роди и Игор. Живеехме добре, забавлявахме се, спорехме много рядко. А аз толкова харесвах живота си, че често си завиждах.
Така изминаха 25 години от щастливия ни семеен живот. Момчетата ни пораснаха и се ожениха. А ние се радвахме на общуването помежду си и очаквахме с нетърпение нашите млади и скъпи внуци, за които бяхме готови да им дадем дори небесата.
И някак си дори не разбрах кога в семейния ни живот настъпиха промени.Не, съпругът ми си остана същият във връзката, но реши да промени коренно имиджа си. Така да се каже, да се подмлади, както се казва.
Започнах да посещавам козметични салони и да се обличам в маркови магазини, което никога преди не се беше случвало през толкова много години от семейния ни живот.
Въпреки че нямахме много пари, през последните години спестихме много, защото децата вече не се нуждаеха от нашата помощ; казваха, че ние сме ги довели на бял свят и сега трябва да живеят малко за себе си, и ни помагаха. А когато съпругът ми имаше юбилей, вдигна тост:
“За нов и светъл живот! По онова време дори не обърнах внимание на тези думи. Съпругът ми започна да се прибира от работа късно и в много приповдигнато настроение.
Дори не можех да си представя, че причината за това ще бъде друга жена, никога не бих повярвала. Един ден в парка към мен се приближи младо момиче и поиска да поговори с мен.
Не я познавах, но се съгласих да поговоря с нея: беше ми любопитно какво мога да чуя от нея. Тя дълго мълча, беше ясно, че е притеснена, че не може да се успокои.
В същото време аз я гледах с интерес. Изглеждаше около 30-годишна и хубава. Изчаках търпеливо, но вместо да каже нещо, тя започна да плаче. Скоро разбрах, че тя много обича съпруга ми и че се срещат от около година.
Те имат взаимни чувства, но съпругът ми не ми казва нищо, тъй като се страхува, че ще бъда много разстроена, че ще ме разочарова напълно. Но не бях подготвена да чуя от тази жена следната фраза: “Вие и съпругът ви сте живели добър живот, така че дайте на другите такова щастие.
Не знаех как да реагирам на всичко това, затова станах мълчаливо и просто се прибрах вкъщи. Изобщо не казах нищо на съпруга си. Той изглеждаше толкова щастлив и радостен, но сега вече знаех истинската причина и бях твърде натъжена от това. Няколко дни по-късно отпразнувахме 25-ата годишнина от сватбата си в един ресторант.
И аз реших да поговоря с него. Само че веднага предупредих съпруга си, че искам само истината. Той призна, че много обича това момиче и живее с мен само от благодарност за живота ни и за децата ни.
Не започнах никакви спорове, не разбрах всичко, а просто го оставих да си тръгне. Чух по лозата, че те все още живеят заедно. Но не знам колко дълго ще продължи тази идилия. Така се разпадна бракът ни, но аз не се отказвам. След два месеца синът ми ще има дъщеря и аз ще се радвам да им помогна.
Не очаквах това от съпруга си след 25 години щастлив живот; посветих се на семейството ни, но той реши да започне живота си отначало.
И сега ще бъда истинска баба, вече няма да търся друг мъж, не искам да бъда толкова щастлива, когато просто те оставят като употребявана вещ. Няма да мога да приема това до края на живота си.