Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед
  • Без категория

Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_16

Григор Димитров е имал множество трудни моменти на корта през годините и признава, че на няколко пъти дори е бил пред отказване, но в крайна сметка световният номер 10 винаги е пазел в себе си спомените за онова малко момче от Хасково, което някога се е влюбило в тениса и тази любов винаги е била част от него, както самият той разказва в последното видео на ATP Tour, пише tennis.bg.

В него Григор е предизвикан да пише напише свое писмо, в което се обръща към тениса, а ето какво споделя Григор на своя „стар познайник“, с когото се спохожда толкова добре към момента: „Скъпи тенис! Аз и ти имаме дълга любовна история! Запознах се с теб, когато бях само на 3 години. Тогава бях с много малка ракета, която получих от моята майка. Моята първа връзка с теб дойде в момента, в която удрях топката по една от разбитите стени в моя град.

Нашето пътуване пое в една много различна посока, когато стъпих за пръв път на корта с баща ми, който всъщност ме научи как да играя тенис и ще съм му вечно благодарен затова. Годините ни заедно са изпълнени с любов, разочаровния, вълнения, възмущения… Винаги ще съм ти благодарен за емоциите, които ми донесе досега.

Беше любов от пръв поглед, но го разбрах по-късно. Не бях като: „О, Боже, току-що се влюбих“. Просто тази любов витаеше някъде там и не погледнах повече назад, защото никога не е било нужно да си задавам въпроса „Харесва ли ми всичко това или не?“. Помня, когато бях на 11 години и спечелих първия си голям международен турнир във Франция. Прибрах се вкъщи и гледах трофея, а когато родителите ми се прибраха, им казах:

„Ще се занимавам с това“. Мисля, че това беше повратната точка в живота ми. Тенис, ти понякога ми разбиваш сърцето. Не съм сигурен дали трябва да съм ти благодарен за това, но ти благодаря! Моментите на разочарования са тези, през които трябва да преминавам и да се уча от тях, защото тенисът използва езика на живота. Най-запомнящия се момент с теб, тенис…

Не знам откъде да започна… От спечелване на Европейското първенство, когато бях на 14, през 2-те титли на „мейджър“ турнирите при юношите, към невероятни мачове срещу някои от най-великите в историята на играта и спечелването на важни и специални за мен надпревари. Всеки един момент ми дава поводи за радост и затова съм ти длъжник. Продължавай в същия дух, тенис“! „С много любов, Григор!“ – завършва обръщението на българина към спорта, който до голяма степен го е изградил такъв, какъвто го познаваме днес.

Continue Reading

Previous: Откриха най-голямото находище на златна руда, намирано някога – стойността на открития благороден метал е 83 млрд. долара
Next: Как да омесим содената питка, така че хем да е постна, хем да бухне двойно в тавичката

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.