Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Отиде си епохален български творец
  • Без категория

Отиде си епохален български творец

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_21

На 79-годишна възраст си отиде скулпторът Минчо Минев. Той е роден в шуменското село Драгоево през 1945 г., съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ).

През 1975 завършва специалност „Декоративно-монументална скулптура във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (Художествената академия), в класа на проф. Величко Минеков. Творбите му са основно в областта на скулптурната композиция и портрета.

Преподавател е по скулптура в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Участва в международни симпозиуми по скулптура в България и чужбина. Член е на СБХ от 1979 г.

Опелото ще се отслужи на 5 декември от 10:30 часа в храм „Покров Богородичен“ на Централните софийски гробища, пише Нова тв.

Още скръбни вести:

Легендата на австралийския тенис Нийл Фрейзър почина на 91-годишна възраст. Той има три титли от Големия шлем на сингъл и още 16 на двойки и на смесени двойки. Скръбната новината съобщи „Ройтерс“.

Почина Нийл Фрейзър
Като играч Фрейзър триуфмира в Откритото първенство на Великобритания през 1960 година и два пъти Откритото първенство на САЩ през 1959 и 1960 година. Той има още 16 трофея от Шлема на двойки и на смесени двойки, като при мъжките дуети е печелил поне по два пъти всеки един от четирите мейджър-турнири – в Австралия, Франция, Великобритания и САЩ, в партньорство със сънародниците си Рой Емерсън (общо 7 титли), Ашли Куупър (3 титли) и Лю Хоуд (1 титла).

Легендата също така помага на Австралия да завоюва четири пъти Купа „Дейвис“, неофициално световно отборно първенство за мъже, в периода 1959-1962. След края на състезателната си кариера става капитан на родината си за купа „Дейвис“ през 1970-а и заема поста в следващите 24 години, което е рекорд. Като селекционер Фрейзър още четири пъти вдига трофея в отборния турнир през 1973, 1977, 1983 и 1986 година. През 1984-та Нийл Фрейзър е приет в Залата на славата на световния тенис.

Continue Reading

Previous: Как да омесим содената питка, така че хем да е постна, хем да бухне двойно в тавичката
Next: Въпрос за 500 лева в Стани богат е бил зададен за 1 млн. долара в американската версия

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.