Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Носите ли вълнени чорапи вкъщи? Ето какво означава това за вас, малко хора знаят
  • Без категория

Носите ли вълнени чорапи вкъщи? Ето какво означава това за вас, малко хора знаят

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Screenshot_21

Вярвате или не, вълнените чорапи носят със себе си много по-големи ползи за здравето, отколкото можем да си представим.

Вълнените чорапи отдавна са останали в миналото и традицията на древните народи, а днес се използват съвсем различни и по-практични, по-евтини, но далеч по-нездравословни от старите вълнени.

Вълнените чорапи не само са направени от изцяло естествен материал, но този материал носи със себе си много по-големи ползи за здравето, отколкото може да изглежда.

Как спането във вълнени чорапи влияе на тялото ни?

Когато си лягаме да спим с вълнени чорапи, тялото ни през нощта има способността да установи правилна физическа и топлинна регулация и по този начин се установява хармония във взаимното функциониране на мозъка и другите части на тялото.

Вълнените чорапи насърчават кръвообращението в краката, което е много важно, тъй като кръвообращението в периферните части на тялото може да бъде много по-слабо от това, което може да се нарече здравословно кръвообращение.

Според традиционната китайска медицина, носенето на вълнени чорапи насърчава правилното протичане на жизнената енергия, която китайските експерти наричат ​​енергия Чи, и не позволява тази енергия да „скита“ през краката.

Спането във вълнени чорапи ни помага да заспиваме по-бързо. Статистиката казва, че с вълнени чорапи се заспива около 15 минути по-бързо, отколкото без тях.

Приятното усещане за топлина на краката, което дават вълнените чорапи, предотвратява появата на нощно изпотяване и горещи вълни при жени в менопауза.

Вълнените чорапи помагат на краката да задържат естествената влага, особено през зимата, а това предпазва кожата на краката от изсушаване и напукване, особено ако преди лягане намажем краката с хидратиращ крем.

Ако ви се струва налудничаво да спите с вълнени чорапи дори през лятото, следните факти могат да ви разубедят.

Вярвате или не, вълната е страхотен изолатор, така че е хубаво да спите с вълнени чорапи дори през лятото, защото те ни топлят през зимата и ни охлаждат през лятото.

Вълнените чорапи не само няма да имате проблеми с изпотяването на краката, но и имат антибактериален ефект, който изключва появата на бактериални и дори гъбични инфекции на краката.

Що се отнася до спането с вълнени чорапи, единственото нещо, за което трябва да внимавате, е да избягвате да носите чорапи, които сте носили през деня под обувките си.

Определено трябва да поддържате редовна хигиена на краката, което означава, че трябва да измиете и подсушите краката си добре преди лягане.

Изборът на цвят на вълнените чорапи зависи от вашия моден вкус, защото е важно да е във вашия стил в леглото.

За още любопитни новини, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!

Continue Reading

Previous: Издаде се: Това е голямата любов на Натали Трифонова!
Next: Рачков трепери за сина си в чужбина

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.