Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Двама министри отидоха във Велинград! Ето какво се случва с овцете
  • Без категория

Двама министри отидоха във Велинград! Ето какво се случва с овцете

Иван Димитров Пешев декември 6, 2024
Screenshot_14

МВР ще гарантира да не се стигне до ескалация на напрежението във Велинград заради чумата по овцете. Това заяви служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков. Той е в Пазарджик, заедно с министъра на земеделието и храните Георги Тахов заради проблема с чумата по овцете и недоволството на фермерите.

„Стадото във Велинград остава, няма да се умъртвяват животни. БАБХ и МВР ще вземат всички мерки за ограничаване на огнището“, каза земеделският министър Георги Тахов.

Той призова животновъдите да пазят стадата и да не се изкушават да изкупуват животни на ниски цени от съседни държави.

„Използването на ваксина за това заболяване на територията на страната не е разрешено“, напомни земеделският министър Георги Тахов.

„МВР е ангажирано с охраната и гарантирането на обществения ред. От вчера започнаха проверки на товарни автомобили, за които се смята, че може да превозват дребни преживни животни към епицентъра на епидемиологична обстановка. МВР има ангажимента да гарантира добър обществен ред и да не се допуска ескалация на напрежението“, заяви министър Илков, предаде БНТ.

Животновъдите от Велинград са удовлетворени от решението на министерството на земеделието да не се пристъпва към умъртвяване на поставените под карантина овце, предаде кореспондент на БНР.
Фамилията Илиеви обаче настояват случаят да се разследва. Макар и да признава, че е удовлетворен от решението на земеделското министерство, Димитър Илиев иска истината да излезе наяве. Причината – по думите му всичко е било планирано и проблемът със стадата им е създаден изкуствено от конкурент.

Той разказа, че ветеринарният лекар Красимир Колев, когото извикал на помощ, не дошъл при него като лекар, а като бирник, който само разпитвал колко са животните му и кои са оборите му. Така Димитър Илиев имал усещането, че при него е дошъл не ветеринар, а човек – на оглед.

Днес Илиеви ще съдействат на институциите за прилагането на мерките, свързани с наложената карантина.

Припомняме, че бившият заместник-министър на земеделието и лидер на партия “Единение” Иван Христанов коментира в ефира на БНР, че когато отишъл на място да се запознае с проблема, му направило впечатление, че не е видял нито един инспектор в продължение на три дни. По този повод той обърна внимание, че като има чума, трябва и инспекторите да се държат така, все едно, че има чума.

Continue Reading

Previous: Сочните пържоли се правят САМО ТАКА: Месото ще се отделя от кокала и ще са крехки и вкусни
Next: Днес моя съседка навърши 90 години и реших да отида да я поздравя, но от това което видях буца заседна на гърлото ми

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.