Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Голям църковен празник е! Традициите и обичаите повеляват днес да…
  • Без категория

Голям църковен празник е! Традициите и обичаите повеляват днес да…

Иван Димитров Пешев декември 7, 2024
Screenshot_1

На 7 декември в църковния календар е денят на паметта на св. Амвросий, епископ Медиолански. На този ден църквата у нас и в Румъния почита паметта на Филотея Търновска. Ето какви са традициите и обичаите, свързани с празника.

История на празника
Св. Амвросий е известен духовен водач и теолог през 4 век. Той е роден в Рим през 340 г. и е син на префект. Амвросий получава добро образование и заема високи постове в римската администрация, но по-късно отива да служи в църквата.

Той става епископ на Милано (съвременно Милано) през 374 г. Амвросий бил известен със своята силна вяра, морални принципи и защита на църковната автономия. Той се е борил срещу много разпространеното по това време арианство и играе важна роля в укрепването на православното християнство. Амвросий е известен и със своите проповеди и литературни произведения, най-известното с Правилото на Свети Амвросий, което повлиява развитието на каноничното право. Умира през 397 г. и е канонизиран за светец.

Св. Филотея е била родом от град Поливот. Родена е богато семейство, тя била омъжена от родителите си на 14 години, но скоро след сватбата си овдовяла. След загубата на съпруга си, тя се отдала на монашески живот. Филотея заживяла в колиба до близкото езеро. Заради лечителската дарба, която притежавала, при нея се стичали хора от различни населени места, за да намерят изцеление.

Традиции, обичаи и забрани на 7 декември
Не трябва да мислите за негативното, да ругаете или да се карате. На момичетата е забранено да сресват или да мият косата си. Жените не трябва да шият и плетат.

Сред нашите предци е имало много интересни гадания за този ден:
ако денят е сух, това вещае суша през лятото;
ако слънцето се крие зад облаците – очаквайте снеговалеж;
ако има мокър сняг – лятото ще бъде дъждовно;
ако времето е мъгливо – ще дойде виелица.
На църковния празник 7 декември, както и на всеки друг ден, църквата не одобрява псувните, скверните думи, кавгите, алчността, завистта, мързела и отчаянието. Не трябва да отказвате помощ на някой, който я поиска.

Според народните поверия на този ден не трябва да се забавлявате или обратно да тъгувате безмерно – според народните вярвания и двете обещават 40 дни нещастие.

Св. Амвросий Медиолански се счита за покровител на учителите, проповедниците и певците. На православния празник днес хората се обръщат към светеца за различни битови проблеми, а тъй като той е имал дарбата да лекува хора, молитвите към светеца могат да помогнат на болните, особено на децата.

От този ден нататък е обичайно да започва подготовката за Коледа – да подреди дома и да започнат приготволенията за празника.

Continue Reading

Previous: Трагедия навръх празника: Мъж и две деца загинаха на място при адска катастрофа
Next: Мариана Попова призна за неочакван проблем

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.