Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Не можах да намеря ключовете си, затова реших да взема от якето на жена ми. Това, което намерих в джоба й, промени живота ми завинаги
  • Без категория

Не можах да намеря ключовете си, затова реших да взема от якето на жена ми. Това, което намерих в джоба й, промени живота ми завинаги

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Screenshot_15

“Цял ден си търся ключовете, но не мога да ги намеря никъде.” – Мила, мога ли да взема ключовете ти? Надявам се, че нямаш нищо против, защото аз не мога да намеря моите, сигурно съм ги загубил някъде”, викам на жена си.

Тя утвърдително ми махна с ръка към якето си. Влязох в коридора; когато пъхнах ръка в джоба й и извадих ключовете си, от там ми изпадна лист хартия.

Вдигнах го и го прочетох: “Утре в 11:00 ч., ще се видим в центъра на града, близо до кафене “Астра”. Прибрах листчето обратно в джоба на якето на жена ми. Не исках да мисля за това, но по някаква причина ми се искаше да направя сцена.
Мила почистваше стаята си, а ние щяхме да отидем на гости на нейни приятели. Помислих си, че може да сбъркам и по-добре да проверя сама с кого щеше да се срещне.

– “Скъпа, готов съм.“

“Хайде да тръгваме, че закъсняваме – каза жена ми с усмивка. Беше облечена в нова тюркоазена рокля, която подчертаваше красивите ѝ сини очи. Женени сме от повече от 15-16 години и я обичам като момче.

“Мила, хайде утре ще отидем на кино. Отдавна не сме ходили там и искам да си припомним младостта. Помниш ли, че беше първият път, когато отидохме на кино?”

– О, не знам…

Не мисля, че ще успеем, вчера обещах на Катя да ми помогне с нещо.

– Добре де, хайде да вървим, закъсняваме.

Тя ме излъга. Никога не е знаела как да скрие нещо от мен. Станах много нервен.

Отворих грубо на вратата. Седяхме не повече от половин час и аз исках да се върна вкъщи, позовавайки се на главоболие. Тя искаше да остана, но не спореше с мен. Когато се прибрах вкъщи, си легнах направо. На сутринта се събудих в 10 часа, Мила вече беше облечена и се готвеше да тръгва.

Ще се върна скоро, не се натъжавай – Мила избяга с целувка по бузата. Бързо се облякох и я последвах. Когато влязох в кафене “Астра”, видях тълпа от хора, които крещяха “Поздравления! Поздравления!”

Мила се затича към мен и ме целуна, не разбрах нищо. Опитах се да ѝ обясня за бележката, за това, което мислех за предателството.

“Скъпи, днес е годишнината от сватбата ни. Знаех, че ще забравиш, както обикновено, затова реших да ти изиграя този номер и да те изненадам.

Бях й благодарен за този подарък. Никога повече не забравих за годишнината от сватбата си.

Continue Reading

Previous: Тази изненада ви очаква в началото на 2025 г. в зависимост от вашата зодия
Next: Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.