Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Не можах да намеря ключовете си, затова реших да взема от якето на жена ми. Това, което намерих в джоба й, промени живота ми завинаги
  • Без категория

Не можах да намеря ключовете си, затова реших да взема от якето на жена ми. Това, което намерих в джоба й, промени живота ми завинаги

Иван Димитров Пешев декември 8, 2024
Screenshot_15

“Цял ден си търся ключовете, но не мога да ги намеря никъде.” – Мила, мога ли да взема ключовете ти? Надявам се, че нямаш нищо против, защото аз не мога да намеря моите, сигурно съм ги загубил някъде”, викам на жена си.

Тя утвърдително ми махна с ръка към якето си. Влязох в коридора; когато пъхнах ръка в джоба й и извадих ключовете си, от там ми изпадна лист хартия.

Вдигнах го и го прочетох: “Утре в 11:00 ч., ще се видим в центъра на града, близо до кафене “Астра”. Прибрах листчето обратно в джоба на якето на жена ми. Не исках да мисля за това, но по някаква причина ми се искаше да направя сцена.
Мила почистваше стаята си, а ние щяхме да отидем на гости на нейни приятели. Помислих си, че може да сбъркам и по-добре да проверя сама с кого щеше да се срещне.

– “Скъпа, готов съм.“

“Хайде да тръгваме, че закъсняваме – каза жена ми с усмивка. Беше облечена в нова тюркоазена рокля, която подчертаваше красивите ѝ сини очи. Женени сме от повече от 15-16 години и я обичам като момче.

“Мила, хайде утре ще отидем на кино. Отдавна не сме ходили там и искам да си припомним младостта. Помниш ли, че беше първият път, когато отидохме на кино?”

– О, не знам…

Не мисля, че ще успеем, вчера обещах на Катя да ми помогне с нещо.

– Добре де, хайде да вървим, закъсняваме.

Тя ме излъга. Никога не е знаела как да скрие нещо от мен. Станах много нервен.

Отворих грубо на вратата. Седяхме не повече от половин час и аз исках да се върна вкъщи, позовавайки се на главоболие. Тя искаше да остана, но не спореше с мен. Когато се прибрах вкъщи, си легнах направо. На сутринта се събудих в 10 часа, Мила вече беше облечена и се готвеше да тръгва.

Ще се върна скоро, не се натъжавай – Мила избяга с целувка по бузата. Бързо се облякох и я последвах. Когато влязох в кафене “Астра”, видях тълпа от хора, които крещяха “Поздравления! Поздравления!”

Мила се затича към мен и ме целуна, не разбрах нищо. Опитах се да ѝ обясня за бележката, за това, което мислех за предателството.

“Скъпи, днес е годишнината от сватбата ни. Знаех, че ще забравиш, както обикновено, затова реших да ти изиграя този номер и да те изненадам.

Бях й благодарен за този подарък. Никога повече не забравих за годишнината от сватбата си.

Continue Reading

Previous: Тази изненада ви очаква в началото на 2025 г. в зависимост от вашата зодия
Next: Марина Чар не издържа, ето какво направи по време на мача между Пулев и Махмуд

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.