Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • ДЪЩЕРЯ МИ ОСТАВИ МАЛКОТО СИ МОМЧЕ ПРИ МЕН И ИЗЧЕЗНА
  • Без категория

ДЪЩЕРЯ МИ ОСТАВИ МАЛКОТО СИ МОМЧЕ ПРИ МЕН И ИЗЧЕЗНА

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
Screenshot_1

Дъщеря ми ме помоли да се грижа за внука ми две седмици, като каза, че трябва да замине неочаквано за работа. Въпреки че изглеждаше малко в последния момент, винаги се радвах да прекарвам време с внука си, така че се съгласих без колебание. Тя го остави с голяма чанта, пълна с вещи, и се втурна да хване полета си.

Нищо не изглеждаше необичайно, докато не отворих чантата. Вътре имаше дрехи за есента, зимата и пролетта, както и почти всички играчки и лекарства на детето. Не изглеждаше като чанта, опакована само за две седмици. Почти изглеждаше, че не планира да се връща…

Опитах се да й се обадя многократно, но тя така и не отговори. През следващите седмици плачех всеки ден, притесненa и обърканa, докато изведнъж най-накрая получих видеообаждане.

Когато видях името й да мига на екрана, сърцето ми подскочи. С треперещи ръце отговорих на обаждането и ето я — дъщеря ми, изглеждаща уморена и изтощена, но някак си в мир.

— Мамо… — започна тя с мек и далечен глас. Едва сдържах сълзите като облекчение, смесено с непреодолима нужда от отговори.

„Къде беше?“ — попитах с пречупен глас. „Ти изчезна! Ти остави сина си при мен и дори не отговаряше на обажданията ми. Имаш ли представа колко се притеснявах?“

Тя погледна надолу, неспособна да срещне погледа ми. „Много съжалявам, мамо. Никога не съм искалa да нараня теб или него. Просто… имах нужда да се махна, за да разбера нещата.“

„Да разбереш какво какво?“ — попитах, мъчейки се да разбера.

Очите й се напълниха със сълзи. „Нещата бяха лоши за мен, наистина лоши. Не ти казах, защото не исках да се тревожиш. Борих се с много неща и знаех, че не мога да бъда добра майка за него – не и в състоянието, в което се намирах. Мислех си, че ако успея да се измъкна, може би… може би ще успея да се събера.“

„Къде си сега?“ — попитах, все още опитвайки се да обработя думите й, чудейки се дали наистина се е замислила за въздействието на действията си.

„Аз съм на място, което ми помага. Получавам консултации и подкрепа — каза тя с по-стабилен глас. „Те ми помогнаха да видя нещата по-ясно. Знам, че беше грешно да си тръгна просто така и съжалявам. Но искам да се оправя, за да мога да бъда до него, до вас двамата.

Колкото и да бях ядосана и наранена, виждах отчаянието в очите й, грубата болка, която криеше. След дълга пауза въздъхнах, събирайки мислите си. — Разбирам — казах тихо. „Не съм съгласна с начина, по който се справи с това, но се радвам, че търсиш помощ.“

Поговорихме още малко и тя сподели плановете си да продължи лечението си и да се върне, след като стане достатъчно силна, за да бъде майката, от която се нуждае нейният син. Щеше да отнеме време, но тя ме увери, че е отдадена.

Когато разговорът приключи, почувствах странна смесица от тъга и надежда. Прегърнах внука си силно, обещавайки му безмълвно, че ще се справим заедно и че един ден майка му ще се върне – по-силна и готова да го обича напълно.

ОЩЕ НОВИНИ:

Започна да назрява сериозно недоволство сред българите срещу правилата на „Стани богат“ и по-конкретно срещу все по-трудните въпроси от една страна, и непроменения награден фонд при верен отговор на последния 15-ти въпрос, който от години е 100 000 лева, от друга.

На практика напоследък въпросите са все по-трудни и невъзможни за отговаряне и почти никой дори не може да се доближи до самия финал. За последно журналистът Любомир Лазаров успя да спечели 50 000 лева.

„Гледал съм оригиналното „Who wants to be a millionaire“ – въпросите там са толкова нормални, че хората печелят често големи суми. Нашето е създадено за хора от Менса…“

„..за 5 000 лева „Кой е бръснарят на чичото на кралица Виктория“, „Как се казва шайбата на шлюза на марсохода Кюриозити“, „Коя година за пръв път е ферментирала джанка“, пишат от БЛИЦ.бг.

„За двайсет и няколко години нито един не е спечелил 100 000, а оттогава инфлацията изяде покупателната им способност. Интелигентните не искат да си губят времето вече (500 стигат за едно напиване)“

„Стани богат“ започна да слага трудни въпроси още в самото начало. Трябва да се пестят пари все пак“, недоволстват зрители.

Continue Reading

Previous: Изписаха ме от болницата по-рано и се прибрах у дома, за да успокоя съпруга си. Но когато влязох в къщата, се вкамених от гледката
Next: 17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома, един българин не издържа и написа…

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.