Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Внезапна загуба! Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир!
  • Без категория

Внезапна загуба! Всички го обичаха, а той си отиде като гръм от ясно небе – Почивай в мир!

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Screenshot_15

На 80-годишна възраст е починал един от най-известните български алпинисти Дойчин Василев. Той е участник в трите национални хималайски експедиции – Лхотце (1981), Еверест (1984) и Анапурна (1989) и има в кариерата си изкачвания на 5 осемхилядника, макар това на Шиша Пангма (8027) през 1999 г., заедно с д-р Карина Сълова, да не е признато от международните статистики, тъй като двамата достигат централния купол (8008 м), а не главния връх (8027 м), съобщи NOVA.

Василев изкачи също така Даулагири (8167 м) през 1995 г., Еверест (8848 м) през 1997 г., Макалу (8463 м) през 1998 г. и Чо Ойю (8188 м) през 1999 г.

Алпинистът е роден на 12 юни 1944 г. в село Кумарица, край София. Завършва висше образование – инженер полиграфист в Лайпциг, Германия. Бил е преподавател в тогавашния техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“, а след това работи в полиграфическии фирми, дори и в един период в МВнР, като съветник на министър Соломон Паси.

Напусна ни най-известният менталист в света

Известният менталист Крескин, познат като „Невероятният Крескин“, е починал на 89 години. Новината беше обявена от семейството му чрез изявление в социалните мрежи.

В своята книга „Тайните на невероятния Крескин“ от 1991 г. той обяснява: „Не съм екстрасенс, окултист или гадател. Не съм четец на мисли, медиум или хипнотизатор. Няма нищо свръхестествено в това, което правя. Аз съм учен, изследовател в областта на внушенията и ‘екстрасензорните’ възприятия. Изпълнявам това, което открия.“

Крескин, роден като Джордж Джоузеф Кресдж в Монклер, Ню Джърси, на 12 януари 1935 г., е вдъхновен от комикса на Лий Фалк „Mandrake the Magician“, който разказва за сценичен магьосник, борещ се с престъпността.

Той е редовен гост в шоуто на Джони Карсън и други популярни токшоута като „The Merv Griffin Show“, „Late Night With David Letterman“, „The Mike Douglas Show“, „На живо с Реджис и Кати Лий“ и „Шоуто на Хауърд Стърн“. Известен е и с приложението на „силата на позитивното мислене“.

Крескин е автор на множество книги, включително „Забавният начин на Крескин за разширяване на ума“ (1984), „Супертайните на Крескин“ (1993), „Как да бъдеш фалшив Крескин“ (1996), „Разговори с Крескин“ (2012) и „В реално време“ (2015).

Continue Reading

Previous: На 55 се влюбих в мъж, 15 години по-млад от мен, само за да открия неочаквана истина
Next: Скоро се започва! НИМХ огласи кога идват сняг и дъжд

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.