Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Това е най-високото селище в България
  • Без категория

Това е най-високото селище в България

Иван Димитров Пешев декември 12, 2024
Screenshot_5

Според сведения от Националния статистически институт към края на 2021 година, в България съществуват 4998 села в България. Интересен факт е, че в 425 от тях живеят между един и девет души, а цели 167 села са напълно необитаеми. За съжаление, процесът на обезлюдяване на селските райони продължава.

Тук обаче ще разкажем за едно село, което пленява със своята неповторима природа и живописни пейзажи. То вдъхновява дори местните жители да пишат за него:

„Двеста души – нито повече, нито по-малко,
мъничко селце в планината,
то се крие сред горите,
но е близо до душата ми.“

Тези редове са от Исмаил Али, който посвещава стихосбирка на родното си село, озаглавена „Орцево – глас от Родопите, ехо от Рила и Пирин“.

Най-високото село в България
То се казва Орцево и е разположено на височина между 1550 и 1650 метра. То е не само най-високото село в България, но и на целия Балкански полуостров. То се намира в Родопите, в пределите на община Белица, на 25 километра от едноименния град и на 3 километра след село Бабяк.

Селището се състои от тринадесет махали, разпръснати по възвишенията на Велийшко-Виденишкия дял от Западните Родопи. Центърът на селото е разположен на височина от 1555 метра, а махалата Мечкаровци достига до над 1620 метра. В момента Орцево е дом на около 150 души, от които 12 са деца. Поради липсата на работа, селото бавно се обезлюдява. Училището на това място затваря врати през 2014 година, а децата сега изминават пеша по 3 километра до съседното село Бабяк, за да се качат на автобус.

Интересен факт е, че Орцево се намира близо до най-високата жп гара на Балканите – гара Аврамово. Макар да се намира на голяма височина, селото е леснодостъпно благодарение на добрия път. За местните жители Орцево е своеобразен център на Северозападните Родопи, защото всички пътища в района водят към него. Освен това, във всяка къща има интернет, което позволява на хората да са в крак с технологиите.

Откъде идва името му
Според легенда наименованието „Орцево“ произлиза от „орце“, което означава „хорце“. В миналото местните жители били известни със своите майсторски танци.

Вълшебни пейзажи
Орцево се слави със спиращите дъха гледки. Най-забележителната панорама се открива от местността Вешката. Центърът на селото се намира на южния склон на връх Кавунова могила (1710 м), откъдето се виждат безкрайните поляни на Родопите, гористите възвишения и върховете на Рила и Пирин.

На запад се простират последните ридове на Северозападните Родопи, прорязани от притоците на река Златарица. В югозападна посока се виждат връх Ореляк и планината Алиботуш, а на юг се тъмнеят билата на Дъбраш с връх Беслет. На северозапад хоризонтът достига до седловината Предела, която разделя Пирин и Рила.

В близост до селото са разположени тракийското светилище Бабяшка чука, както и върховете Велийца и Кавун тепе. Районът е предпочитан за планинско колоездене и мотоциклетизъм, благодарение на стръмните пътеки.

Заслон „Велийца“
Над Орцево се намира заслон „Велийца“, изграден изцяло с доброволен труд. Идеята за него идва от Муса Гулит от Орцево и Васил Тодев от сдружение „Байкария“. Автор на архитектурния проект е Николай Маринов, а строителството се осъществява в рамките на девет кампании през 2018 година.

Заслонът представлява дървена постройка с общо помещение – трапезария и преддверие на първия етаж, както и спалня за около 10 души. Пътят от селото до заслона отнема около 40 минути пеша.

Continue Reading

Previous: Отидох да посетя майка си за Деня на благодарността и тя не ме пусна в мазето – това, което открих там, ме остави в шок
Next: Деси и Калоян СКОЧИХА на Добрин и Мартин от Игри на волята

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.