Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Официално е! България и Румъния влизат в Шенген
  • Без категория

Официално е! България и Румъния влизат в Шенген

Иван Димитров Пешев декември 12, 2024
Screenshot_8

От 31 март насам двете страни се присъединиха в пространството по въздух и море

България и Румъния влизат напълно в Шенгенското пространство от 1 януари 2025 година. Решението беше взето официално на редовното заседание на Европейския съвет по правосъдие и вътрешни работи в Брюксел.

Припомняме, че в понеделник Австрия обяви, че вдига ветото си за сухопътните граници. Едно от изисквания на правителството във Виена е контролът между България и Румъния да бъде запазен и през първите 6 месеца на 2025 година, но той няма да е 100-процентов. От 31 март насам двете страни се присъединиха в Шенген по въздух и море.

Политическите отзиви у нас

„Вярваме, че с днешното решение Шенген става по-силен и устойчив на предизвикателства, защото заедно можем повече“, заяви министърът на вътрешните работи Атанас Илков.

Министерствата на външните работи на България и Румъния пък публикуваха съвместно изявление. Ето и пълния му текст:

„Република България и Румъния силно приветстват приетото днес, 12 декември, единодушно Решение на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, за завършване на процеса на пълна интеграция на двете страни в Шенгенското пространство. Това е историческо решение, бележещо края на процеса на присъединяване на държавите към зоната за свободно движение в ЕС, основна цел, както на България, така и на Румъния от момента на тяхното присъединяване към Европейския съюз.

С приемането на днешното Решение на Съвета на ЕС, 1 януари 2025 г. става официално датата, на която ще бъдат премахнати проверките на лица на вътрешните сухопътни граници с и между България и Румъния. Те изразяват дълбокото си задоволство от това ново признание за ролята им на последователни участници в укрепването на европейската сигурност, включително чрез ефективна и пълна защита на външните граници на ЕС. В допълнение, с това дългоочаквано решение още веднъж се потвърждава изпълнението и от двете държави на всички шенгенски изисквания.

Присъединяването на двете страни към зоната за свободно движение ще донесе преки ползи за техните граждани, ще увеличи икономическите възможности за бизнеса и ще насърчи растежа в рамките на единния пазар. Това е потвърждение на ценностите и принципите, които укрепват доверието на техните граждани в европейския проект. От този момент нататък българските и румънските граждани имат право да се възползват изцяло от предимствата на свободното движение в рамките на Шенгенското пространство.

Този важен положителен резултат от процеса на присъединяване към Шенген стана възможен благодарение на интензивната работа през последните години, и на засиленото и последователно двустранно и регионално сътрудничество, развивано от двете страни с активната подкрепа на европейските институции. С последователния си принос Република България и Румъния предоставиха необходимите резултати и гаранции за укрепване на дългосрочната устойчивост на зоната за свободно движение в ЕС.

Република България и Румъния изразяват своята благодарност към всички европейски партньори – институциите на ЕС, държавите-членки, както и към настоящото Унгарско председателство и миналите председателства на Съвета на ЕС, които ни подкрепяха по време на процеса. Двете страни остават ангажирани със своя съществен принос за защитата на външните граници на ЕС и за укрепването на европейския проект“.

Реакциите от света 

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола публикува коментар в социалната мрежа Х. „Готово е. Решено е. Заслужено е. Румъния и България ще се присъединят изцяло към Шенген на 1 януари 2025 г. Поздравления за хората от двете държави, които работиха упорито и дълго за това. Един по-силен Шенген означава по-сигурна и по-обединена Европа“, написа тя.

Continue Reading

Previous: Деси и Калоян СКОЧИХА на Добрин и Мартин от Игри на волята
Next: Сега е идеалното време за топла баница със спанак: С готови кори се приготвя бързо и лесно по тази рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.