Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Когато си купих къща в провинцията, сякаш дяволът влезе в приятелите ми. Те се смееха, че имам пера в косата и слама от обувките ми
  • Без категория

Когато си купих къща в провинцията, сякаш дяволът влезе в приятелите ми. Те се смееха, че имам пера в косата и слама от обувките ми

Иван Димитров Пешев декември 13, 2024
Screenshot_4

„Когато подлият ми съпруг ми съобщи, че си тръгва заради по-млада, не можех да повярвам на думите му. Реших, че следващия път, когато ме види, ще ме моли на колене да се върна при него. Това, което се случи обаче, надмина и най-смелите ми мечти!“.
Беше неделна сутрин, пиех кафе и разглеждах новините на телефона си, когато съпругът ми Кристофър се приближи до мен и обяви, че трябва да поговорим сериозно. Той имаше сериозно изражение на лицето, така че знаех, че се е случило нещо наистина лошо.

– „Кристофър, какво става?

– Искам да се разведем. Имам някого. Нека го направим бързо и безболезнено. Знам, че обичаш децата и ще им дадеш най-добрите грижи, така че те трябва да останат при теб. Аз ще се грижа за тях през уикендите. Ще се изнеса от къщата, дай ми два дни, за да си събера нещата – каза той твърдо на един дъх.

Коленете ми буквално се подкосиха под мен. Трябваше да мине малко време, докато думите му стигнат до мен.
– Какво имаш предвид, за какво говориш? Знам, че напоследък нещата не са били цветни, но развод? Веднага? Моля те, нека поговорим! – Започнах да плача.

– Успокой се. Да, не е било цветно. Но замислихте ли се на какво се дължи това? Нищо ли не забелязахте? Имам някой. Това е сериозна връзка. Не искам повече да съм с теб – отвърна Кристофър.
Не можех да повярвам на това, което чувах.

– Но… защо?

– Наталия, умолявам те, погледни себе си. Няма да се замислям. Престанала си да ме привличаш, не ме вълнуваш, спряла си да ме интригуваш! Забелязваш ли дори, че спряхме да правим секс? Не сме го правили от месеци! Наталия, събуди се! Макар че мисля, че е твърде късно… – изпари се Кристофър.

В този момент тайно погледнах към огледалото. Наистина ли беше толкова зле с мен? Погледнах се от неговата гледна точка. Бях на 51 години, стоях пред него в изпънат анцуг, с няколко излишни килограма, с няколко сантиметра корени на главата, напълно без грим. Наистина ли бях пренебрегнала себе си? Дали именно външният ми вид беше причината съпругът ми да си намери друга?

– Коя е тя? – Успях да измъкна само тези думи.

– Наталия… Ако наистина искаш да знаеш, ще ти кажа. Казва се Каролина, работи в моята компания, на 21 години е и аз наистина я обичам – отговори той леко объркан.

– На 20 години? Наистина? Ти и толкова младо момиче? Тя би могла да ти бъде дъщеря! – изкрещях аз.

– Наталия, успокой се. Ние… ние сме си тръгнали. Дай си малко време, вземи хапче за успокоение, а аз междувременно ще отида да опаковам багажа. Не искам повече да говоря с теб за това – отвърна той и си тръгна.

Останах сама. С чаша кафе в ръка и цялата в сълзи.

Ще си отмъстя!

Няколко дни не можех да се съвзема, докато накрая не се обадих на най-добрата си приятелка Кашка. Когато й казах по телефона, че Кристофър ме напуска заради 20-годишна любовница и че след месец ми предстои развод, тя дойде да ме види след по-малко от 15 минути.

– Наталия! Отмъсти му! Дори вече знам как! Покажи му, че е направил най-голямата грешка в живота си. Ще видиш, че ще му дам един шамар!

– Но как?

– Вече имам идея… Наталия, обличай се! Хайде да излизаме!

– Къде ме водиш?

– Облечи си палтото и не казвай и дума. Ще разбереш всичко в собственото си време – отвърна Кашка с усмивка.

Отмъщението ще бъде сладко
С Кашка се озовахме… в мола. Не ми се пазаруваше, исках да си остана в леглото под одеялото, за предпочитане придружена само от чаша вино. Но Кашка не се отказа.

– Това е моят план. Отиваме да пазаруваме! Ще си изберем нова рокля, обувки, козметика, а после и фризьор. Изслушването за развода ти е след един месец. Ще изглеждаш феноменално на него. Кристофър ще те погледне и тогава ще почувства, че е направил най-голямата грешка в живота си. Но тогава ще бъде твърде късно! – каза тя щастливо.

Този план не ми допадаше съвсем, но знаех, че когато се изправя лице в лице с него и двайсетгодишната му любовница, няма да искам да се срамувам. Кашка е права! Трябва да се погрижа за себе си! На процеса ще изглеждам като богиня – помислих си.

– Добре! Влизам. И така, откъде ще започнем?

Време е за преобразяване
Започнахме с любимата ми част – избора на рокля. Избрах божествен червен модел, който перфектно подчертаваше фигурата ми – особено краката ми! Онези, за които Кристофър буквално се беше развълнувал само преди няколко години! Знаех, че трябва да е с миди дължина, но определено червена, по възможност в цвят бордо. Знаех, че фигурата ми не е идеална, затова се спрях на модел с плисета в областта на корема – разказа ми Кашка,

Кашка ми каза, че този трик прави гънките да изглеждат плоски и коремът да изглежда плосък!

– Това ще бъде роклята, която ще отбележи победата ми в съда! По-късно ще я нося на среща, когато съм готова за това, или просто ще я използвам по Коледа или по време на карнавала – казах на Кашка, радвайки й се като дете!

Исках в деня на развода погледът му да е насочен само към мен, да ме погледне и да види какво е загубил! С Кашка съчетахме роклята с едни безумни токчета – такива, каквито знаех, че ще отиват на всички елегантни тоалети. Наближаваше новогодишната нощ, така че знаех, че в този момент това ще бъде добра покупка! Първо щях да пъхна стилето в двора на Кристофър, а след това в новогодишната нощ на дансинга!

Но това не беше краят на всичко. След това дойде време за останалото. Отскочихме до аптеката, за да изберем козметика – червило, нов фон дьо тен, спирала за мигли и, разбира се, нов парфюм. Познавам точно вкуса на Кристофър, така че знаех какъв аромат да избера, за да привлека вниманието му. Избрах парфюм с красиви флорални и плодови нотки. Това го възбуди – помня отлично! Напомни му за първите ни пролетни срещи.

След това се записах за подстригване и можех само да чакам големия ден – деня на развода. Отначало толкова много се страхувах от този ден, че не можех да спя. Сега също не можех да спя, но не от страх, а от вълнение. Представях си този ден – изражението на лицето на Кристофър и изражението на любовницата му, когато ме видят.

Когато ме видя, той беше впечатлен.
Когато месец по-късно застанах на вратата на съда, изглеждах като богиня. Червената рокля – секси, но елегантна – ми отиваше феноменално. Деликатният грим подчертаваше красотата ми, за която бях забравила. Освен това, признавам, нарочно бях отслабнала с няколко килограма преди развода, за да може Кшищов да съжалява още повече. Получи ли се? И как… Когато ме видя гордо да крача по коридора на съда, челюстта му падна на земята!

– Наталия… – промълви той. – Колко прекрасно изглеждаш! Сигурно си отслабнала? Уау! И тази рокля. Изглеждаш божествено.

– Благодаря ти. Да, и знаеш ли какво, чувствам се страхотно!

Отговорих му с умиление и скришом погледнах към новия му партньор, който стоеше до него. Каролина наистина беше красива, доста оформена, но нещо ѝ липсваше. Осъзнах, че до мен тя изглеждаше като непълнолетно момиче. Отдалечих се на няколко крачки и изведнъж усетих ръката на Кристофър на рамото си. Обърнах се. Той, със сълзи в очите, каза:

– Наталия, съжалявам, не искам да се развеждам. Сега, когато те гледам, осъзнавам какво съм загубил! Умолявам те да се върнеш при мен – каза той съкрушен.

Съжалих ли го? В първия си импулс да, но втората ми мисъл беше съвсем различнаһттр://….

– Да се върна при теб? Никога в живота ми! Ще се видим по-късно, Кристофър. Ще се видим след малко в съдебната зала – отвърнах с усмивка.

Разведохме се и мисля, че това беше най-доброто решение в живота ми. Никога повече няма да се доверя на човек, за когото само външният вид има значение!

Continue Reading

Previous: Тя отгледа златното момче на България – Карлос Насар: Говори Поля, майката на шампиона
Next: БТВ издаде финала на Островът на 100-те гривни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.