Сестра ми Рейчъл се бореше да зачене няколко години. Рейчъл вече беше загубила своята ефервесцентна личност, когато ме помолиха да нося бебето им.
Гледайки моите момчета през кухненския прозорец, докато тя плъзгаше пръсти около чашата с вода, усещах любовта й към тях и знаех, че тя би била идеалната майка, ако й се отдаде възможност.
Тогава Рейчъл се приближи и взе ръцете ми в своите. „Знаеш ли, Аби, ти си единственият ми шанс някога да изпитам майчинство. Моля, отдели време да помислиш за подаръка, който можеш да ми направиш.
Същата вечер със съпруга ми обсъдихме възможността аз да бъда сурогат на сестра ми. Да имам четири момчета вече означаваше да имам много в чинията си. Друга бременност може да се отрази на тялото и емоциите ми, но да гледам как сестра ми страда беше огромно.
Помолих съпруга ми да ми се довери и да ме подкрепи в решението ми да бъда сурогат на сестра ми.
Не след дълго бебето на Рейчъл и Джейсън започна да расте в корема ми. Те бяха изключително отдадени и не можеха да спрат да правят планове за бъдещето си като родители.
Минаха часове и Рейчъл и Джейсън най-накрая се появиха в болницата. Но поведението им показваше, че нещо не е наред.
Вместо да вземе момичето, Рейчъл ме погледна и каза:
„Това не е бебето, което очаквахме. Ние не го искаме.”
„Шегуваш се, нали?“ — попитах, все още неспособна да обработя думите й.
„Това е момиче. И Джейсън… Джейсън искаше син.
Тогава съпругът ми се намеси и започна да крещи на Рейчъл и нейния съпруг. — И двамата ли си загубихте ума?
„Но ти никога не си споменавала нищо за пола“, казах аз, все още изненадана.
„Това е така, защото ти роди четири момчета, така че решихме, че този път няма да е по-различно“, каза Рейчъл.
Идеята да бъда сурогат изглеждаше толкова логична в началото, но сега разруши връзката ми със сестра ми.
Няколко седмици по-късно някой почука на вратата. „Кой може да е в този дъждовен ден?“ Помислих си, докато отварях вратата.
Беше Рейчъл. Тя изглеждаше различно.
Но преди да успея да я попитам защо е там, тя се разплака и се извини. Тя не можеше да изостави дъщеря си, дори ако това означаваше да напусне Джейсън.
Видях, че съжалението й е искрено, затова я доведох и й позволих да държи Кели за първи път.
Гледайки сестра ми и нейната дъщеря, имах чувството, че всичко си дойде на мястото. Би било трудно да си самотна майка, но съпругът ми, момчетата и аз бяхме готови да я подкрепяме толкова дълго, колкото й беше необходимо.