Съпругата на Яков почина при раждане и той остана сам да отглежда дъщеря си. Той беше предпазлив с нея, но не можеше да се справи сам с работата си и със задълженията по отглеждане на деца. Една сутрин той се събуди и видя игла в креватчето й, която можеше да я нарани, след което някой изненадващо почука на вратата.
„Джейкъб, твоята работа е на линия. Бяхме търпеливи с всичко, през което преминахте, но представянето ви на работа не беше добре. Официално ви поставяме на изпитателен срок“, каза му шефът на Джейкъб, г-н Клеменс. Можеше да разбере, че възрастният мъж беше тъжен за това и Джейкъб нямаше извинения.
Той често отсъстваше от работа, забравяше за важни срещи и се отпусна по няколко проекта. Фактът, че в крайна сметка не го уволниха, беше чудо. „Г-н Клеменс, уверявам те. Ще измисля нещо. Просто трябва да разбера какво да правя с Джиджи“, отговори той, благодарен, че все още има работа.
Джейкъб нае бавачка, за да може да ходи на работа, но не можеше да си го позволи вечно и за съжаление Джиджи беше капризно бебе. Плачеше през цялото време и нищо не можеше да я успокои през нощта. Сякаш знаеше, че нещо й липсва.
„О, не! Оставих вратата отключена! Какво не е наред с мен?“ — оплака се Джейкъб, потривайки разочаровано косата си и седна на дивана.
Той пожела съпругата му Рита да е наоколо за хиляден път. Тя почина на родилната маса и това беше най-лошият момент в живота му. Беше си обещал да се грижи за Джиджи като за злато и сега се проваляше. Не можеше да загуби работата си, но нямаше представа как да я успокои и да уреди живота им.
Единственото нещо, което успокои Джиджи, беше да се вози в колата от време на време, така че един ден той я изведе точно преди лягане. За щастие тя заспа и те се върнаха у дома. Той я измъкна от столчето за кола и нежно я сложи на креватчето в хола. След като въздъхна тежко, той седна на дивана и отпусна глава на облегалните възглавници. Не усети кога заспа.
На следващата сутрин той се събуди изненадан, че все още е на дивана. Той се огледа и забеляза, че Джиджи е будна и издава звуци. За щастие тя не плачеше, но беше време за закуска.
Докато я грабваше от креватчето, нещо привлече вниманието му. На креватчето й имаше лъскава игла. Това беше странно. Джейкъб внимаваше никога да не оставя нищо заострено около дъщеря си. Той дори спря да използва закопчани ризи, за да не ги издърпа случайно и да ги пъхне в устата си. Това беше толкова странно.
„Ще говоря със Сабрина за това“, реши той, имайки предвид бавачката си.
Но точно тогава на вратата се почука. Джейкъб отново постави бебето в креватчето й и отиде да отговори. „Г-жа Нийл, добро утро – каза той, гледайки усмихнатото лице на съседката си на вратата.
„Здравей, Джейкъб. Трябва да ти кажа нещо — започна по-възрастната жена.
„О, не. Бебето плака ли снощи? Не се събудих нито веднъж, но е напълно възможно. Знам, че вероятно ви е било трудно през всичките тези месеци, г-жо Нийл — започна да се извинява Джейкъб, но спря, когато по-възрастната жена вдигна ръце.
„Джейкъб, Джейкъб. слушай не съм разстроена. Поне не вече – отвърна госпожа Нийл. „Снощи чух Джиджи да плаче ужасно. Беше 2 през нощта и тя сякаш нямаше да спре. Дойдох тук и почуках на вратата ти няколко пъти. Всъщност бях доста ядосана. Ти не отговори. Но вратата ти беше отключена, затова влязох.
„О, не! Оставих вратата отключена! Какво не е наред с мен?“ — оплака се Джейкъб, потривайки разочаровано косата си и седна на дивана. Г-жа Нийл влезе вътре и затвори вратата.
„Всичко е наред. Бях само аз и се опитах да я затворя добре, когато тръгнах. Но както и да е, взех Джиджи снощи и я залюлях да спи, доколкото можах. Тя се успокои след около час и целият ми гняв се стопи. Просто исках да те уведомя — обясни по-възрастната жена, седнала срещу него на другия диван.
„Благодаря ви, г-жо Нийл. Можеше да плаче цяла нощ. Не разбирам как не я чух“, добави той, докосвайки лицето си и гледайки дъщеря си с болезнено изражение. „Аз съм ужасен баща.“
„Не си. Просто имаш нужда от помощ и аз дойдох тук, за да я предложа след това, на което станах свидетел вчера. Забелязах, че понякога имате бавачка, но знам, че е трудно да се плати за такава в наши дни. Защо не гледам Джиджи, докато ходиш на работа? Мога да го правя всеки ден безплатно“, предложи тя, изненадвайки напълно Джейкъб.
Той поклати глава. — Не бих могъл да те натоваря така.
„Това не е тежест. Понякога, синко, трябва да приемеш помощ, дори и да не искаш да признаеш, че имаш нужда от нея.
„Знам… просто… чакай малко… това твое ли е?“ Джейкъб се изправи и грабна безопасната игла, която беше оставил върху един шкаф наблизо. Той я показа на г-жа Нийл.
„О, скъпи. Оставих това тук. Съжалявам – възрастната жена стана и го грабна. „Вчера бях загубила копче и го използвах, за да задържа ризата си на място.“
„Слава Богу. Мислех, че ще полудея, защото беше в креватчето на Джиджи“, обясни Джейкъб и двамата отново седнаха на дивана. „Мисля, че ще приема това предложение. Наистина нямам доверие на бавачката си и мога да използвам цялата помощ, която мога да получа. Сигурна ли си, че не е твърде много?“
„Напълно съм сигурна. Всичките ми деца са пораснали със собствени бебета, но не посещават толкова много Флорида. Така че Джиджи може да бъде моето внуче вместо тях“, отговори г-жа Нийл с широка усмивка и се засмя.
„Благодаря ви. Много ви благодаря“, каза Джейкъб, почти разплакан от нейната щедрост.
Джиджи прекарваше почти всеки ден с г-жа Нийл и Джейкъб успя да се съсредоточи върху работата, без да се разсейва. Той излезе от пробацията и в крайна сметка беше повишен.
Момиченцето израсна с мисълта, че г-жа Нийл е нейната истинска баба и по-голямата жена го хареса. Тя разбра, че да помогне на съседа си, вместо да му крещи за шума, е най-добрият избор, който някога е правила.
Какво можем да научим от тази история?
- Най-добре е да разберете ситуацията напълно, преди да се ядосате. Г-жа Нийл щеше да се развика на съседа си заради шума, който Джиджи вдигаше често. Но тя осъзна, че той наистина се нуждае от помощ.
- Научете се да приемате помощ, когато имате нужда от нея. Джейкъб не искаше да признае на никого, че се бори, но г-жа Нийл го прозря. Тя го накара да приеме помощ и в крайна сметка всичко се оправи.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.