Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Криско не е на себе си от това, което му предложи заместник-кметицата на София
  • Без категория

Криско не е на себе си от това, което му предложи заместник-кметицата на София

Иван Димитров Пешев декември 17, 2024
Screenshot_22

Кристиян Талев – Криско е провел среща със заместник-кметът на София и нейния екип. Разговорът, който са провели, е бил във връзка с детския център за малчугани със специални потребности, който рапърът иска да създаде.

Ето какво сподели той в личния си Facebook профил:

„Преди малко излязох от Московска 33 (Община София). Бях на среща с Надежда Бачева – заместник-кмет и нейния екип. Изключително подготвени по темата, те предложиха конкретни райони, подходящи за парцел за Детския център.

Предложиха ми варианти, по които можем да кандидатстваме за финансиране. Един чудесен първи разговор с Общината, който ме зареди с позитивна енергия.

Все още сме на етап обсъждане, но важното е, че виждам желанието в очите на тези хора. Витае усещането, че това ще се случи! Нека си пожелаем късмет по дългия път, който, надявам се, всички ще извървим заедно.“

Криско за първи път показа 4-годишния си син Дани и разкри, че детето му е родено със синдром на Даун. Вдъхновен от личната си история, 36-годишният рапър от Габрово стартира важна кампания. Изпълнителят иска да изгради най-големия детски център на Балканите и се надява да получи нужната подкрепа за това благородно дело и от държавата, която сякаш е абдикирала от грижата за специалните деца.

Криско, чието истинско име е Кристиан Талев, и половинката му Цветелина показаха за първи път своето русо момченце Даниел в подкаста “Цанов НАПРЕД и НАГОРЕ“. От видеото става ясно, че детето, което на 7 март 2025 ще навърши 4 годинки, е със синдром на Даун, за който родителите му разбират едва след раждането и след направените генетични тестове.

Изстрадалите родители разказват през какво са преминали за тези близо четири години, за всичките си емоционални сривове, за неадекватните съвети на лекари да изоставят детето си, но накрая и двамата са категорични, че се гордеят с Дани и смятат появата му в живота им за своя мисия.

С разкриването на голямата си тайна изпълнителят стартира и грандиозната си идея за създаване на най-големия център на Балканите за деца със специални нужди. Именно това е поводът Криско и Цвети да решат да покажат сина си за първи път.

От подкаста става ясно, че някои родители на деца със специални нужди ги водят в подобен рехабилитационен център в Истанбул – нещо, което много малко семейства у нас могат да си позволят.

„Тризомия 21. Когато разбрахме, че Дани е със синдром на Даун, двамата с Кристиян не знаехме къде се намираме. Лекарите казваха „практика е децата със синдром на Даун да ги оставят“. Много лекари казваха „остави го, имаш едно дете, то е живо и здраво, здрава си, мъжът ти ще има нужда от теб, ще имате трето дете, остави го“, разказва Цвети.

„Как може да си оставиш детето, това е твоята съдба, то е избрало родителите си по някакъв начин, то е решило да дойде да живее при теб, това е изборът на това дете“, добавя емоционалният Криско.

Половинката му обяснява през сълзи, че една година се е чувствала като в емоционален затвор, че е пиела антидепресанти, че е била груба с хората, че е заела ролята на жертвата, че е напуснала работата си на стюардеса, за да се грижи за Дани и макар да знае, че няма да ѝ е леко в бъдеще, едва наскоро е осъзнала, че е време да приеме трудностите и да продължи с живота си в името на семейството.

На въпроса на водещия как е успял да си върши работата и да забавлява феновете, въпреки личната драма, музикантът отговаря: „Слагаш маската и отиваш на работа“.

„Дани е моето момче, нашия син с Цвети, нашето второ дете. Той се роди със синдром на Даун и въпреки препятствията, трудностите и предизвикателствата, които имаме и най-вероятно ще имаме и занапред, той е тук за да се гордеем с него и да го обичаме. Знам, че е тук с много специална мисия и тя вече започна. Първо, той ме накара да гледам по различен начин различните деца и да чувствам потребност да им бъда полезен най-малко с публичното ми влияние“, написа изпълнителят в социалните медии.

Той разказва още и за своята прекрасна идея, вдъхновена от Дани: „Само че… Искам да направя нещо повече. Разбира се, искам да направя нещо голямо, по-голямо от нас и да живее по-дълго от нас. Сега може да ви прозвучи фантастично, но искам да направя най-големия детски център на Балканите. Място където деца със специални нужди могат да се развиват и най-вече интегрират в обществото. Спорт, изкуство, педагогика, рехабилитация и т. н. С нужната база, техника и съоръжения. Всичко това да се използва безплатно от тях. Как ще се издържа ли? Идеята е този комплекс да има и комерсиално крило, което да се ползва публично като детски кът с множество игри, празнуване на рождени дни и всякакви забави. С приходите от комерсиалното крило ще може да се покриват разходите на комплекса и така да се самоиздържа“.

За целта, свързана с реализирането на мисията си, Криско създава и фондация „Слънчеви Деца 2024“. „Тук се обръщам към хората, бизнеса и Държавата. Хайде да направим нещо велико, какво ще кажете? Да, ще струва много, обаче… ще си струва много“, обръща се той към хората и най-вече към властимащите.

Continue Reading

Previous: Внезапно почина светило в медицината ни, името му е признато в цял свят
Next: Лили Иванова: Ваше Величество, благодаря Ви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.