Васил е преживял голяма загуба в живота си: съпругата му е починала. Няколко месеца по-късно синът му съобщава добрата новина, че съпругата му е бременна. Васил очаквал раждането на детето си с голямо нетърпение. Една сутрин се събудил, не разбирал защо.
Тогава му се обадил синът му, който му казал, че има внук. Васил с радост купил различни играчки и коли и отишъл в родилния дом. Едва там научил, че родителите са казали на детето: “Татко, той се роди глупав, ние сме млади, ще имаме нови и здрави деца. Той е човешко същество.
Ще го поправя. – “Татко, не ме засрамвай. Това би било срамно за моя бизнес.” Но Васил беше решен сам да отгледа момчето. Неговата приятелка от детинство, най-добрата приятелка на покойната му съпруга, живееше в съседство в селото и помагаше на Васил с памперсите и пелените.
Щом вземе четката за рисуване, той става толкова щастлив и рисува необичайни картини. И тогава Васил получава припадък. Той успява да оцелее, но дядо му се замисля за бъдещето на внука си.
Собствените му родители не искат и да чуят за него. Един ден покрай селото им минава богат колекционер. Той спукал гума и влязъл в първата къща, която видял, а тя се оказала къщата на дядото на Васил.
Колекционерът видял картините на внука си и решил да купи всичко за огромна сума пари. Дядото на Васил заминава за Италия заедно с внука си и изглежда, че вече е ясно как ще изживее живота си. Васил се почувства спокоен.