Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Нова версия за трагедията с младите Илияна и Алекс!
  • Без категория

Нова версия за трагедията с младите Илияна и Алекс!

Иван Димитров Пешев декември 18, 2024
Screenshot_6

Продължава разследването на нелепата смърт на 18-годишната Илияна Котакова от Благоевград и на 19-годишния Алекс Христов от село Рилци. Под надзора на Окръжна прокуратура-Благоевград продължават процесуално-следствените действия.

Голяма газова бутилка с пита за отопление, от която изтичала газ, е причината за смъртта на издирваните повече от 24 часа младежи.

В неделя около 19:15 часа те бяха намерени мъртви в квартира на улица „Николай Петрини“ в града. Квартирата е била на приятел на Алекс, който им дал подслон, за да са заедно с Илияна. Двамата били гаджета от съвсем скоро. В помещението, където са намерени безжизнените тела на момчето и момичето, трудно се дишало.

Установено е, че пита за отопление е била монтирана към голяма туристическа бутилка. Питата е изгаснала, но от маркуча на бутилката бавно е изтичал газът, двамата младежи са издъхнали от задушаване в съня си. Разследващите отхвърлят версии за външна намеса или употреба на забранени вещества.

Алекс и Илияна били гаджета от съвсем скоро. Вечерта, преди близките им да загубят връзка с тях те били в село Рилци. Те заявили, че отиват на дискотека и отишли в квартирата, която била на приятел на момчето. Цял ден в неделя нямало връзка с тях. Сутринта близките на Илияна подали сигнал в полицията с искане тя да бъде обявена за издирване и полицията да се включи в търсенето.

В неделя вечерта роднините на младежите бяха гневни на органите на реда, обвинявайки ги, че не са ги търсили. В следобедните часове полицейски екипи са били ангажирани с издирването на Илияна и Алекс, съобщава struma.com.

В крайна сметка около 19.15 часа двамата са открити мъртви от техни приятели, предполага се, че сред тях е бил и собственикът на квартирата, дал ключа си на Алекс.

Пред адреса на квартирата до късно вечерта в неделя беше пълно с хора, чакаха да чуят полицията и да изнесат телата на загиналите. Гледката от мястото беше повече от потресаваща.

Майката на момчето явно в шок, обвиняваше полицията, че не си е свършила работата. Жената останала вдовица преди няколко години, сега загуби и сина си. Приятели на двамата бяха задавени от сълзи.

Майката на Илияна, която има заболяване, не беше уведомена за случилото се. Малко преди да бъде съобщено официално, че са намерени, тя сподели: „Сега ми се обади мъжът ми, каза да не се притеснявам, че са ги открили, аз съм с епилепсия, сега ги чакам, веднага щом се приберат, ще се обадя“. Тя не знаеше какво се е случило с дъщеря ѝ. Илияна е ученичка в 12 клас на СУИЧЕ в Благоевград, Алекс е завършил миналата година.

Неописуема трагедия разтърсила областния център, две семейства срещнаха най-големия си кошмар. Две прекрасни и добри деца си отидоха без време. Ужас, ехото от който скоро няма да заглъхне. В шок са всички, които са познавали Алек и Илияна.

Continue Reading

Previous: Много точен тест! Разберете каква е Кармата на живота ви!
Next: На 85 години Лили Иванова взе съдбовно решение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.