Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Юксел Кадриев пое по друг път извън БТВ
  • Без категория

Юксел Кадриев пое по друг път извън БТВ

Иван Димитров Пешев декември 23, 2024
Screenshot_6

Извън ежедневния новинарски поток едно от най-разпознаваемите лица на БТВ има друг път, по който се развива.

Юксел Кадриев крие невероятен талант и духовна извисеност.

Негови клипове се гледат от стотици хиляди в социалните мрежи.

„Музиката е най-великото изкуство. Както може да те докосне една нотичка, може само да те докосне блага дума. Като малък взимах уроци по акордеон, само че като всяко едно дете те хваща училището и се занимаваш с други неща. Може да има някакво зрънце останало в мен и желание за музика“, каза водещият на bTV Новините Юксел Кадриев.

От около три години той ходи на уроци по пиано и записва кавъри на песни.

„През годината в школата, в която ходя на уроци, слушаме и репетираме разни неща, Накрая пристига някаква идея, сядаме и обсъждаме. Има процес на репетиции, уточняваме малки детайли и го снимаме за около 2-3 часа. С много голямо настроение и спокойствие става толкова бързо“, сподели емблематичният водещ.

 

Освен музиката Юксел Кадриев вярва, че и думите докосват. Със своите стихове той успява да достигне до много хора. Едно от видеата му събира над 1,3 милиона гледания във Фейсбук и близо 500 000 в Инстаграм.

„Снимах го в планината и съм много приятно изненадан от интереса, който предизвика. Все още гледам и не вярвам на очите си. Тази година отвътре ми дойде всичките стихове, които пиша да ги правя в кратки видеа, т.нар. Reels във Фейсбук и Инстаграм. Избирам си местата на случаен принцип. Имам вече една стихосбирка „Намираш, губиш, получаваш“. Ако е рекъл Господ, ще има и втора. В процес на подготовка съм, все още селектирам какво да влезе в нея“, разказа водещият на bTV Новините.

Именно планината в този момент е неговото място, добави той.

„Много обичам да съм над 2000 метра надморска височина. Чист въздух, чисти мисли, изчистваш се на физическо и на клетъчно ниво. Много обичам есенно време или като станат ягоди, минаваш и си хапваш диви ягодки, малинки и къпинки, както и гъби манатарки. Усещането, че имаш досег с природата и можеш да я вкусиш. Това са такива дарове, които не можеш да го вземеш в града“, посочи Юксел Кадриев.

Той иска Коледата му да бъде спокойна и сред любими хора, а през 2025 г. си пожелава да сме здрави, да се уважаваме и да се съобразяваме един с друг

Continue Reading

Previous: Работното време по празниците на големите вериги Кауфланд, Лидл, Билла, Т-Маркет, Лекси, Метро, Спиди и Еконт
Next: ПОМОГНАХ НА БЕЗДОМЕН МЪЖ ДА ПОПРАВИ ОБУВКИТЕ СИ ПРЕД ЦЪРКВА — 10 ГОДИНИ ПО-КЪСНО ПОЛИЦАЙ ДОЙДЕ В ДОМА МИ С НЕГОВА СНИМКА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.