Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Божа погача за Бъдни вечер: коричката е златна и хрупкава, а средата – мекичка и пухкава. Стъпка по стъпка
  • Без категория

Божа погача за Бъдни вечер: коричката е златна и хрупкава, а средата – мекичка и пухкава. Стъпка по стъпка

Иван Димитров Пешев декември 23, 2024
Screenshot_22

Бъдни вечер не може да мине без царицата на празничната трапеза –
постната погача . Някои домакини я месят по класически начин – със сода, а други
– с мая.

 

Както и да решите да я омесите, магията й се крие в украсата, която ще изберете.
Символите, които се поставят върху
обредния хляб , се наричат за здраве, плодородие и берекет. Днес ви предлагаме
една
лесна рецепта за
традиционна содена погача с украса – стъпка по стъпка:

 

Продукти:

  • брашно – 500 гр.
  • газирана вода – 350 мл, топла
  • олио – 5 супени лъжици
  • оцет – 1 супена лъжица
  • захар – 2 супени лъжици
  • лимонов сок – 3 лъжици, прясно изцеден
  • сода бикарбонат – 1 чаена лъжичка

 

Приготвяне:

Пресейте брашното 3 пъти в съда, в който ще месите (така ще влезе достатъчно
въздух), оформете кладенче и в него сложете захарта, олиото, содата, смесена с
лимоновия сок и газираната вода, предварително леко загрята.

Разбъркайте и омесете меко тесто. Увийте го с кърпа и оставете да почива на топло за около 30 минути. Отделете малка част от тестото за украсата, а останалото тесто разпределете равномерно
по дъното на малка тавичка, намазана с олио.

За питката на Бъдни вечер е характерно, че е богато украсена. Започнете първо с кръста – с помощта на две вилици оформете кръст по цялата повърхност на питката, като прищипвате тестото и го повдигате
нагоре. След това направете две пиленца, като усучете фитил от тестото и завържете
на възелче.

Може да добавите слънце и грозд – за плодородие и спорна година, както и други
характерни символи – житен клас, домашни животни, геометрични фигури и пр. Набодете
повърхността на питката на няколко места с вилица или нож, за да не се напука по време на печенето.

Поставете погачата в предварително загрятата фурна на 190 градуса и печете около
35 минути, докато стане златисто-червена. Извадете готовата питка и я покрийте с навлажнена и добре отцедена чиста памучна
кърпа за около 10 минути, така че да омекне.

m 9e6029da7013742361d0537da32227f1

Приятен апетит и светъл празник!

Continue Reading

Previous: Внезапно почина кмет на наша община, лекарите били безпомощни
Next: От 25 години съм щастливо омъжена за съпруга си. Здравейте, в деня на празника научих нещо за него, след което животът спря да бъде същият

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.