Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Настъпва най-ВЪЛШЕБНАТА нощ! Ето защо да сложите скилидка чесън в джоба и защо никой не става от масата
  • Без категория

Настъпва най-ВЪЛШЕБНАТА нощ! Ето защо да сложите скилидка чесън в джоба и защо никой не става от масата

Иван Димитров Пешев декември 24, 2024
Screenshot_12

В навечерието на един от най-светите и красиви християнски празници сме – Рождество Христово! А както знаем Бъдни вечер , вечерта преди самото Рождество, е свързана с много традиции, поверия и ритуали. Днес ще ви запознаем с много от тях, някои от които определено ще ви изненадат.

Бъдни вечер е последният ден от Рождественския пост, установен в древността, за да се пречистят хората преди Коледа с молитва и покаяние и с чисто сърце да празнуват Рождеството на Спасителя.

На Бъдни вечер според правилата на поста, можете да ядете храна само веднъж – след вечернята, когато в средата на храма се изнася запалена свещ, пред която се пее тропарът на Рождество Христово и символизира Звездата на Витлеем.

Традиции за Бъдни вечер

Има редица традиции за вечерта срещу Коледа. Бъдни вечер се прекарва със семейството – на този ден не е прието да се ходи на гости.

Трябва да простите на всичките си врагове в душата си и да поискате прошка от онези хора, които може да сте обидили. На този ден също нямате право да работите.

Този ден трябва да прекарате със семейството си, сред близки и приятели.

Прието е да се изчака първата звезда да се появи на небето, преди да се яде. Когато Исус се явил на земята, на небето изгряла ярка звезда, така наречената Витлеемска звезда, която известила на всички за раждането на Божия син. Днес някои вярващи се придържат към това правило. Някои хора започват да ядат, след като отидат на църква. Свещеникът изнася свещ, която е символ на Витлеемската звезда, в центъра на храма. Но не би било грях да хапнете, докато чакате основното ястие.

На този ден никога не трябва да гадаете. Смята се, че обръщането към злите духове, за да разберете бъдещето, отрича цялата духовна чистота на празника.

Не можете да работите в този ден. Всички важни дела трябва да се свършат след Коледа.

На този ден трябва да има действия и дела с чисти и добри мисли. Не можете да ругаете, да създавате проблеми, да използвате нецензурни думи. На този ден на никого не трябва да се отказва помощ. И тогава радостта ще се настани в сърцето ви. Сутринта е препоръчително да присъствате на църковна служба, да се изповядате и да вземете причастие.

питка Бъдни вечер

Снимка: „Бабините гозби“

Традиции, свързани с празничната трапеза на Бъдни вечер

На трапезата на Бъдни вечер трябва да има нечетен брой ястия 7, 9 или 11. Според друго поверие те могат да са 12 ястия (според броя на апостолите и месеците в годината). Но месо може да се яде само на 25 декември.

На трапезата се слагат ястия от набъбващи храни – жито, ориз, боб, нахут – вярва се, че по този начин, късметът на семейството ще набъбне. Подготовката на ястията за празничната трапеза започва рано сутринта – целта е семейството да прекара възможно повече време заедно.

По традиция на трапезата винаги присъства содена питка с пара в нея. Вярва се, че на който се падне парата, той ще има много късмет и пари през годината. Преди вечеря най-възрстната жена у дома трябва да прекади трапезата с тамян. След това най-възрастният мъж вдига високо питката и я разчупва, като дава на всеки по едно парче. По стара традиция питката се яде с мед и чесън, за да прогони всички болести.

Съществува и друга традиция, по време на празничната вечеря никой не трябва да става от трапезата в противен случай семейството ще остане без късмет. Право да стават от трапезата имат само най-възрастния мъж и жена у дома. Но те задължително трябва да ходят приведени, за да е плодородна годината и късметът да не си тръгне от дома.

трапеза Бъдни вечер

Снимка: DarikNews

На Бъдни вечер масата не се вдига цяла вечер. Оставя се така и през нощта. Вярва се, че мъртвите слизато от небето тази вечер.

Друга важна традиция е свързана с Бъдника. Това е дъбово дърво, което на празника се слага в огъня. Отсича се непосредствено преди празника от млад момък, който го носи на рамо в дома.

Според народните поверия на Бъдни вечер излизат демони и таласъми и бродят до 6 януари (когато Христос е покръстен). Ето защо се слага една скилидка чесън в джоба, за да гони злите духове. Не бива да се излиза навън без нея. Бъднивечерската трапеза се кади от най-възрастния човек в къщата.

Прекадяват се и помещенията в двора и дома, за да се изгонят злите сили.

Питката за празника не трябва да се меси от неомъжено момиче, защото ако то сключи брак през новата година, ще изнесе изобилието от дома на родителите си. Парче от същата питка се слага под възглавницата ѝ. Който момък сънува, той ще я вземе за своя жена.

Празничните поверия са пряко обвързани с трапезата на Бъдни вечер. На масата задължително се слага глава лук – колкото са неговите люспи, толкова ще са имотите на семейството. На празничната трапеза трябва да има и орехи и всеки си избира един. Ако ядките на ореха са хубави и вкусни, собственикът им ще е здрав през новата година. Ако са изгнили – очакват го трудности. Празничната пита се разчупва на високо, за да пораснат високо житните класове.

Какво още вещаят народните вярвания на този ден? Днес ви представяме някои от поверията, които според традицията на 24 декември могат да ни подскажат каква ще бъде задаващата се година.

Бъдни вечер гадания

Снимка: TVN

10 народни гадания, свързани с Бъдни вечер

1. На Бъдни вечер никой не трябва да става от масата. В противен случай житото ще се разпилее, кокошките ще спрат да мътят, а семейството ще се разедини. Ако все пак се наложи, само най-възрастният има право да стане, но и той трябва да ходи приведен, за да се превиват житните класове.

2. Когато членовете на семейството се събират на празничната трапеза, те трябва да оставят известно разстояние помежду си, за да има място и за мъртвите.

3. Съществува обичай по една хапка от всяко ястие да се оставя за покровителя на дома – най-уважавания починал близък.

4. Масата не се вдига, защото поверията гласят, че мъртвите също идват на вечеря. Вратите се оставят отворени, за да могат те да се движат спокойно из къщата.

5. Коледните песни гонят злите духове от дома. У нас това поверие се свързва с коледарите, но то е разпространено и в западните култури.

6. Мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женскo име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

7. На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

8. Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.

9. Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

10. За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2-3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

Continue Reading

Previous: БЕЗДОМЕН МЪЖ ОТКРИВА, ЧЕ ИМА ДЪЩЕРЯ И ЗАПОЧВА ДА РАБОТИ УСИЛЕНО, ЗА ДА Я ВЗЕМЕ ОТ ПРИЮТА
Next: Трагедия преди Коледа в Хасковско потресе България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.