Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Поклон. Още един ангел си отиде на небето. Почивай в мир
  • Без категория

Поклон. Още един ангел си отиде на небето. Почивай в мир

Иван Димитров Пешев декември 26, 2024
Screenshot_7

Швейцарска състезателка по сноуборд крос е загинала при лавина в планинския курорт Ароза в източната част на страната, съобщиха от Швейцарската ски федерация.

26-годишната Софи Едигер е попаднала в лавината в Ароза, която се намира западно от Давос, в понеделник, съобщиха от федерацията.

„Ние сме безмълвни и мислите ни са със семейството на Софи, на което изказваме нашите най-дълбоки съболезнования“, каза в изявление Валтер Ройсер, главен изпълнителен директор на Швейцарската ски федерация.

Едигер осигури първите си две места на подиума за Световната купа през сезон 2023-24 и взе участие в Зимните олимпийски игри през 2022 г. в Китай.

Още една скръбна вест:

Легендарният музикален продуцент Ричард Пери напусна този свят на 82 години, съобщи АП.

Той е починал в болница в Лос Анджелис след инфаркт, каза неговата приятелка Дафна Кастнер, предаде БТА.

Пери бе звукозаписен продуцент на хитове с усет както към традициите, така и към съвременните звуци, чиито многобройни успехи включват You’re So Vain на Карли Саймън, поредицата The Great American Songbook на Род Стюарт и самостоятелен албум на Ринго Стар, включващ обаче и четиримата от „Бийтълс“.

Пери беше някогашен барабанист, обоист и певец, който бе на „ти“ с голямо разнообразие от музикални стилове. Продуцирани от него хитове са били No. 1 хитове в поп, аренби, денс и кънтри класации. Неговият почерк е забележим в Without You на Хари Нилсън и I’m So Excited на „Пойнтър систърс“, в новаторския хит на Тайни Тим Tiptoe Through the Tulips. и незабравимия дует на Уили Нелсън и Хулио Иглесиас To All the Girls I’ve Loved Before.

Пери беше широко известен като „продуцентът на музикантите“, третирал артистите като равни, а не като оръдия на собствения си вкус. Певците се обръщаха към него, независимо дали се опитват да обновят звука си (Барбра Стрейзънд), да върнат часовника назад (Род Стюарт), да съживят кариерата си (Фатс Домино) или да изпълнят ранно свое обещание (Лео Сайер).

„Ричард притежаваше таланта да намери най-подходящата песен за даден изпълнител“, написа Барбра Стрейзънд за него в мемоарите си от 2023 година.

Continue Reading

Previous: Вълшебната паричка от питката. Какво означава
Next: СЪПРУГЪТ МИ ГОТВИ ПУЙКАТА ТАЗИ ГОДИНА — ТОВА МЕ НАКАРА ДА ПОДЛОЖА БРАКА НИ НА СЪМНЕНИЕ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.