Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Криско разплака с ново признание: Синът ми не може да живее без…
  • Без категория

Криско разплака с ново признание: Синът ми не може да живее без…

Иван Димитров Пешев декември 28, 2024
Screenshot_7

След като стана ясно, че второто дете на Криско е със Синдром на Даун, певецът обяви и идеята си да изгради най-големия център за слънчеви деца на Балканите.

4-годишният Дани трогна много българи, а това, което призна наскоро още за него изпълнителят, допълнително провокира вниманието и емпатията. 

„Дани е много любопитен, страшен разбойник. Голям имитатор, обича много да пее. Пее много често на кака си, за да я приспива. Любимото му нещо е кака му, без нея не може да живее. Ясно показва, че я обича най-много и цъфти, когато тя е около него“, сподели Криско пред bTV.

 

„Душите на децата избират къде да се родят. Тя кръжи отгоре, гледа и казва – къде мога да си изпълня мисията, къде ще бъда приет и обичан. Убеден съм в това и затова Дани избра нашето семейство – видял е, че ние ще го обичаме и окриляваме. Чрез него пък може да стане така, че да сме от полза на други деца“, добави още рапърът. И също:

„Всеки, който има по-специално дете, е длъжен да се справи с това, защото има дълг към тези деца“.

„Това ни сплоти много с Цвети. На масата не е стояла и за миг някаква дилема. Имахме различни предложения какво да се случи след раждането. За мен виждането за детето в едно семейството е, че все едно твоето сърце излиза от тялото ти и започва да придобива човешки вид. Не мога да си представя как да изоставиш сърцето си“, сподели певецът.

 

Относно идеята за изграждането на център за деца със специални нужди той разказа, че това е изключително амбициозна цел, която може да се осъществи единствено ако обществото види, че имаме нужда от това.

Това е важно, защото ако трябва да събираме първо пари за парцел, а след това за построяването на сградата и оборудването, шансовете не са толкова реалистични“, каза още Криско.

„За мен най-реалистичното е Столична община да ни помогне в тази кауза. Ако получим парцел, вече мога да си представя, че това може да стане реалност. Без такава помощ нещата изглеждат малко по-фантастични“, допълни той.

„Тук е и ролята на медиите и по-често да се говори на такива теми“, завърши Криско.

Continue Reading

Previous: ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ЗАНЕСЕ ЛЮБИМИЯ СЛАДКИШ НА СИНА СИ ,НА ГРОБА МУ И НАМЕРИ БЕЛЕЖКА С НАДПИС „БЛАГОДАРЯ“ СЛЕД КАТО СЕ ВЪРНА
Next: Извънредно: Намериха тялото на Валентин от Варна, разбра се че..

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.