Когато съпругът ми ме изненада с час при маникюристката, нямах представа, че ще получа нещо много повече от обикновена процедура. Това, което открих, ме накара да кипна от ярост, докато в ума си рисувах най-лошите сцени, свързани с обичния ми съпруг. Но преди да стигна дотам, нека се върна малко към предишния ден…
Беше дълъг ден на частни уроци – група енергични шестгодишни, които тепърва учеха азбуката, и едно будно осемгодишно дете, решено да овладее дробите. До момента, в който се прибрах у дома, бях напълно изцедена. Адам, съпругът ми от седем години, ме посрещна с онзи типично момчешки блясък в очите и целувка по челото.
– Как е най-любимата ми учителка? – попита, докато ми подаваше чаша билков чай.
– Уморена – отвърнах с усмивка и се стоварих на дивана. – Но чаят ти винаги помага.
Адам умееше да ме кара да се чувствам като най-важния човек на света. Бяхме от онези двойки, на които хората завиждаха – със стабилно партньорство, изпълнено с любов и общи мечти.
Тъкмо бяхме започнали да говорим за създаване на семейство, а аз тайно си бях направила цял Pinterest борд с идеи за бъдещата детска стая.
– Може да ми се наложи да работя до късно довечера, а утре сигурно ще остана в офиса за през нощта – оповести Адам, прокарвайки ръка през тъмната си коса. – Голям проект, няма как.
Кимнах, без да придавам значение. Работата му като мениджър в средно голяма маркетингова фирма често изискваше странни часове.
– Само не се преуморявай, добре?
– Няма, обещавам – каза и ме целуна отново, преди да добави: – За да ти се реванширам, утре следобед ти записах час при маникюристката Лили.
Станах и го дарих с целувка, а той ме целуна по бузата и се оттегли в домашния си офис.
На следващия ден се отправих към маникюристкото студио „Lily’s Luxe Nails“ – една рядка глезотия за мен. Лили, собственичката, беше сред любимите ми хора. Имаше магнетична личност, театрална във всяка дума, и никога не ѝ липсваха клюки!
Историите ѝ неизменно ме разсмиваха или шокираха.
След като се настаних на стола, Лили ме приветства с широка усмивка.
– Скъпа, сияеш! Съпругът ти явно те глези добре?
– Както винаги – казах и подадох ръце, за да разгледа ноктите ми.
Тя се засмя и извади инструментите си.
– Е, поне си улучила. Някои от нас нямат такъв късмет.
Думите ѝ ме накараха да се заслушам. Лили рядко се оплакваше от личния си живот – напротив, често се хвалеше с най-различни любовни авантюри.
– О, да не би някой да ти създава проблеми? – попитах.
Тя се усмихна дяволито и се наведе заговорнически.
– Изобщо няма проблем! Започнах с един нов, истински принц! Умен, забавен, успял! Да не говорим колко е нежен и внимателен!
– Чудесно! И как вървят нещата?
Очите на Лили заблестяха.
– Невероятно е! Никога не съм изпитвала такова нещо! Дори Джеймс не може да се мери с него!
Джеймс е съпругът на Лили. Случвало се е да го срещна, когато е идвала на работа.
– Предполагам, че аз съм си малко старомодна, защото не бих могла да изневеря на мъжа си. Сигурна съм, че и той мисли като мен – отвърнах.
– О, това си е твой минус! Нямаш представа колко е романтичен моят нов любовник. Миналата седмица ми донесе цветя просто защото така му се приискало. И не си виждала трапчинките му – направо са за корица на списание!
– Мхм… – измънках, без да вярвам, че изневярата би ми допаднала.
– Той е и мениджър в някаква фирма. Много зает, но винаги намира време за мен. Днес ще сме в онзи сладък бутиков хотел отсреща. Щял да каже на жена си, че работи до късно, за да може да се видим. Нямам търпение!
Замръзнах – странна тръпка пропълзя по гърба ми.
– Звучи прекрасно – едва изговорих, усещайки как гласът ми трепери.
Лили не забеляза нищо…
Трапчинки? Сърцето ми се сви. Адам има трапчинки. Адам е мениджър. Адам щеше да работи до късно същата вечер. Опитах да прогоня ужасното подозрение, което ме стягаше.
– Имаш ли снимка на този „принц“? Любопитна съм – подхвърлих, надявайки се да докажа, че се тревожа напразно.
Лили се ухили и измъкна телефона си.
– Разбира се, скъпа! Погледни само какъв красавец!
Стомахът ми се преобърна.
Там беше моят Адам. На снимката се усмихваше, а ръката му бе небрежно преметната около Лили. Зяпнах, опитвайки се да повярвам, че е фалшиво или объркано. Но дълбоко в себе си знаех истината.
– Уау… – прошепнах, гласът ми трепереше, докато отвътре кипях, но се опитвах да не си проличи. – Определено е готин.
– Нали? – възкликна Лили, въобще не подозираща какво се случва в душата ми. Тя остави телефона си на масата, все още отключен.
Изсмях се насила, но умът ми вече бе препълнен с мисли.
– Ъъ, извини ме за момент – казах и скочих. Грабнах телефона на Лили бързо, когато тя не гледаше. – Трябва да отида до тоалетната.
Влязох вътре и се плиснах със студена вода по лицето, опитвайки се да се овладея. Адам. Моят Адам. Спи с Лили? Имах чувството, че земята под краката ми се срина. Но шокът бързо се превърна във фурия.
Нямаше да го оставя така. Реших да си отмъстя – тази вечер, в хотела точно отсреща.
Докато довършвах маникюра, успях да запиша номера на Джеймс, съпруга на Лили. Защото планирах отмъщение и той щеше да е ключова част от него.
След като приключих при Лили, позвъних на Джеймс и му разказах всичко, което знаех за връзката на Лили с Адам. Той беше също толкова шокиран и решен да си отмъсти още същата вечер!
Преди да отидем заедно в хотела, настоях да минем през строителния хипермаркет. Джеймс ме следваше, докато пълнех количката с непереща се боя.
– За какво ти е това? – попита, озадачен от странното ми поведение.
– Мисля да „маркирам“ измамниците. Ще видиш – казах, без да влизам в подробности.
Когато пристигнахме в хотела, двамата застанахме отвън, с всичките си „принадлежности“, решени да направим събирането на „двойката“ незабравимо.
– Наистина ли ще го направим? – попита Джеймс.
– Гледай ме – отвърнах решително и нахлух през вратата на хотела с боя в ръце!
Отворих вратата с трясък, готова да хвана Адам и Лили в крачка. Вместо това се озовах пред украсено фоайе, пълно с балони, гирлянди и огромен транспарант с надпис: „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛЮБИМА!“
Замръзнах с отворена уста. В средата на помещението бяха Лили и Адам, ухилени като двама пакостливи тийнейджъри. Около тях се виждаха родителите ми, сестра ми и няколко близки приятели!
– Изненада! – извикаха всички в хор.
Стоях вцепенена, а кутиите с боя се изхлузиха от ръцете ми.
– Какво… става тук? – измънках.
Адам се приближи, трапчинките му още по-ясни от смях.
– Това е рожденото ти парти, скъпа! Искахме да направим нещо специално, защото ВИНАГИ забравяш за рождения си ден.
– Чакай – казах, опитвайки се да осмисля ситуацията. – Значи… не изневеряваш?
Адам се разсмя и ме прегърна.
– Разбира се, че не. Лили, Джеймс и аз планираме това от седмици!
Джеймс се усмихна и чак тогава забелязах, че е заедно с другите. Той беше прегърнал жена си, а Лили ме подкани:
– Трябваше да видиш лицето си! Безценно!
Разплаках се, объркана между облекчение и срам.
– Аз… мислех…
Адам ме прегърна, избърсвайки сълзите ми.
– Знам. И съжалявам. Може би прекалихме с тайнствеността. Мислех, че ще се усетиш, когато ти записах час при Лили, но признай, това си заслужаваше.
Определено беше…
Партито беше страхотно: много смях, торта и искрени тостове. Когато напуснахме хотела на следващата сутрин, се чувствах като най-щастливата жена на света, макар и леко глуповата заради първоначалните си изводи.
Докато приближавахме колата на Адам на паркинга, видяхме надпис „ИЗМЕННИК!!!!“ с ярко червило върху предното стъкло.
Изпъшках и си сложих ръка на лицето.
– Много съжалявам…
Адам само се разсмя.
– Ще се измие, нали? Пък и ще имаме какво да разкажем на децата някой ден!
Докато заедно почиствахме колата, не можех да не се смея и аз. Ако не друго, това определено ще остане рожден ден, който няма да забравя!