Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Колкото и да направите, ще се изяде още от тавата! Върхът на домашните банички – вижте как тегля аз корите, много е лесно
  • Без категория

Колкото и да направите, ще се изяде още от тавата! Върхът на домашните банички – вижте как тегля аз корите, много е лесно

Иван Димитров Пешев януари 19, 2025
Screenshot_17

Споделям с вас моята любима рецепта за домашни банички. Нямам претенциите, че умея да точа, но си имам трик, с който корите стават като купешките – тънки и се разделят на слоеве, когато ги изпечеш.

Бъдете сигурни, че опитате ли моите банички, няма да искате да ги приготвяте по друга рецепта! Ето какво ви трябва за моите Домашни точени банички :

Домашни точени банички

Продукти (измерени с чаша от 200 мл):

За тестото:

  • 1 чаша топла вода
  • 1 чаша топло мляко
  • 1 чаена лъжичка сол
  • 1 чаена лъжичка захар
  • 1 чаена лъжичка суха мая
  • 1 супена лъжица олио
  • 4,5 чаши брашно или колкото е необходимо, с постепенно добавяне

За намазване:

  • 50 г масло
  • 1/2 чаена чаша олио (50 мл)

Плънка по избор:

  • извара и наситнен пресен магданоз

За намазване отгоре:
1 жълтък

1 ч.л. олио или мляко

Приготвяне:

Замесете меко, леко лепкаво тесто от посочените съставки. Накрая се налива олиото и тестото се намачква, за да спре да лепне и да стане гладко. Без да втасва се разделя веднага на 6 топки.

Сплескайте топките с длани като палачинки и ги потопете в мазнината и ги оставете покрити да починат около 20 минути.

тесто в мазнина

Снимка: YouTube

След това поставете всяко върху равна повърхност и постепенно с дланите си го издърпайте на тънка кора.

теглене тесто

Снимка: YouTube

Поръсете плънката по цялата повърхност, поставете от едната страна дълга точилка и с нейна помощ навийте на руло. Извадете точилката и сгънете рулото като подкова.

навиване баничка

Снимка: YouTube

банички подкови

Снимка: YouTube

Повторете процедурата с останалото тесто.

Подредете ги в тава, покрита с хартия за печене, покрийте ги с кърпа да починат 15 минути, след това ги намажете с жълтък, по желание ги поръсете със сусам и ги изпечете в загрята фурна на 180 градуса до зачервяване.

домашни банички

Снимка: YouTube

домашни точени банички

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Най-мощният ден в годината е на 21 януари: парад на шест планети! Телец, Дева, Козирог полагате солидна основа за бъдещето
Next: Правя топчета от каймата и ги слагам в гъбите – как ме е яд, че не знаех тази рецепта преди!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.