Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Фигуристите Шишкова и Наумов са сред жертвите в самолетната катастрофа над Вашингтон
  • Без категория

Фигуристите Шишкова и Наумов са сред жертвите в самолетната катастрофа над Вашингтон

Иван Димитров Пешев януари 31, 2025
Screenshot_5

В пътническия самолет, разбил се във Вашингтон след сблъсък с военен хеликоптер, са пътували бившите световни шампиони по фигурно пързаляне Евгения Шишкова и Вадим Наумов, съобщи ТАСС.

Преди това спортният агент Ари Закарян съобщи за “Матч тв”, че на борда са били представители на руската школа в този спорт, но отказа да посочи конкретни имена.

Шишкова и Наумов са съпрузи, те станаха световни шампиони през 1994 г., участваха на две олимпиади (Албервил и Лилехамер), оттеглиха се от професионалния спорт през 1998 г. и започнаха кариера като треньори в САЩ.

До момента са извадени 18 тела от водите на река Потомак във Вашингтон, след като самолет на авиокомпания “Американ еърлайнс” се сблъска снощи с военен хеликоптер “Блек хоук” до летище “Роналд Рейгън”.

Спасителните акции по издирването на оцелели са затруднени заради лошото време.

“Служителите, които провеждат издирвателни и спасителни операции, са изправени пред изключително тежки условия – силният вятър, слабата видимост, студеното време и мътната вода се съчетават, за да създадат много трудни условия за гмуркане, докато около 300 спасители търсят оцелели”, коментира началникът на пожарната във Вашингтон Джон Донъли, цитиран от Франс прес.

“Американ еърлайнс” потвърди, че на борда на пътническия самолет е имало 64 души, като от тях четирима души са били членове на екипажа.

Федералната авиационна администрация (ФАА) на САЩ съобщи, че пътническият самолет, обслужващ вътрешни линии, се е сблъскал във въздуха с военния хеликоптер по време на заход за кацане на летището.

Официален представител на американската армия пък потвърди, че един от нейните хеликоптери е участвал в катастрофата, в него е имало трима военнослужещи.

“Самолетната катастрофа в центъра на американската столица Вашингтон, при която пътнически самолет се сблъска с военен хеликоптер над река Потомак, “трябваше да бъде предотвратена”, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, цитиран от Ройтерс.

Президентът благодари за “невероятната отдаденост” на служителите на екипите за спешна помощ, които са се отзовали първи на мястото на трагедията.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви, че веднага е започнало разследване на случилото се. На борда на хеликоптера е имало трима военнослужещи.

Continue Reading

Previous: НА 45 ГОДИНИ ЖИВОТЪТ МИ СЕ ПРЕВЪРНА В АД: СЪПРУГЪТ МИ МЕ НАПУСНА И НАСТРОИ СИНА МИ СРЕЩУ МЕН
Next: Слави Трифонов: Най-голямата ми мъка е, че нямам деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.