Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Дядо Марин от Горубляне показа как се прави оранжерия от пластмасови бутилки – доматите зреят цял месец по-бързо
  • Без категория

Дядо Марин от Горубляне показа как се прави оранжерия от пластмасови бутилки – доматите зреят цял месец по-бързо

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2025
Screenshot_3

Много хора са превърнали градинарството в хоби, което им помага да имат на трапезата си качествена и домашно произведена продукция. Именно с това се занимава и дядо Марин Маринов от столичния квартал „Горубляне“.

Той стана известен в медиите и социалните мрежи с технологията, която прилага в градината си. Благодарение на домашно приготвената си оранжерия от бутилки градинарят получава реколта от домати с 40-45 дни по-рано от останалите.

За целта градинарят всяка пролет си прави оранжерия, която не е от полиетилен или стъкло, а от пластмасови бутилки. Използва шишета от минерална вода (галони), които са с обем около 20 литра, тъй като са по-твърди и издържат повече години.

дядо Марин оранжерия

„Докато в полиетиленовите оранжерии се отглеждат предимно хибридни домати, които притежават висока раннозрелост, в създадената от мен оранжерия, могат да се засаждат различни сортове“, разказва Марин Маринов.

Тук гъбните болести нападат растенията по-рядко, а освен това доматите за ранно производство може да се отглеждат без задължително разсадът да е пикиран.

Семената се сеят по-рано

Засяването на семена за производство на разсад се прави по-рано от обичайното време. По принцип Марин засажда доматите в градината на 1 април. Разсажда растения, когато са на 65-70-дневна възраст.

Така че ориентировъчно сеитбата се прави в средата на януари. Градинарят засява гъст разсад в сандъчета, а по-късно пикира растенията поединично в кофички. Грижите за разсада са едни и същи както при обикновеното производство.

оранжерия от бутилки

Засаждане на 1 април

Засаждането се прави поединично, по едно растение на 7 см от от двете страни на всеки кол. Марин използва железни колове, тъй като са по-удобни и практични за технологията, която прилага. На всеки кол поставя по една бутилка с отрязано дъно, които се придържат с кабел, за да се регулират. Растенията се засаждат шахматно по схема 70 на 70 см.

От години градинарят засажда доматите на 1 април, а първите плодове бере към 25 юни.

Отначало засажда растенията на равна повърхност. Постепенно с окопаването загърля стъблото, което при нужда почиства от най-долните листа и оформя браздите.

Continue Reading

Previous: Почна се! Мощен трус в Гърция
Next: Извънредна вест за Десислава Иванчева

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.