Опитът на някои европейски държави досега да предложат механизъм на пределните цени или пределни надценки, доведоха до значително по-висока инфлация, отколкото в България, предаде zarata.info.
Това се твърди в становище на Сдружението за модерна търговия, разпространено преди малко.
В него членуват големите търговски вериги, а становището е по повод предложеният проект на закон, с който у нас се въвеждат пределни търговски надценки на определени стоки, чийто списък ще съставя Министерският съвет.
В случая с Унгария инфлацията при храните достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г. – почти 50% на годишна база, като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката.
През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост като от тогава досега, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка.
В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България, се посочва в становището на съюза.
Предлаганите в проекта ограничения на надценките и задължения за поддържане на количества са в пряко противоречие с европейското право и могат да бъдат разглеждани като нетарифна бариера пред вътреобщностната търговия в рамките на ЕС. На 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, и задължителните изисквания за складиране на търговците на дребно са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция, се казва още в становището.
В него се припомня, че у нас вече има решения на държавни органи, които установяват, че цените на основни хранителни стоки като например олио, брашно, яйца, млечни, свинско месо и пр. се базират „на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка“. Цитатът е от решение на КЗК за секторния анализ на пазара на олио и брашно от 2024 г. Според същото решение, цитираните в него данни не показват наличие на високи нива на маржовете на печалба у търговските вериги.
Против пределните надценки има много други аргументи, посочват от съюза. „Намираме, че поредният опит за ограничаване на конкуренцията чрез настройване на обществото срещу определени пазарни участници е зле прицелено, има други мотиви и има потенциал да донесе тежки вреди за икономиката на страната, свободната конкуренция и потребителския избор“, се казва в становището.
Решението на проблемите, свързани с достъпността на храните, следва да бъде търсено в подобряване на бизнес средата, инвестициите, повишаване производителността и стандарта на живот на хората.