Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Съюзът на Лидл, Билла и Кауфланд: Цените в България може да…
  • Без категория

Съюзът на Лидл, Билла и Кауфланд: Цените в България може да…

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2025
Screenshot_16

Опитът на някои европейски държави досега да предложат механизъм на пределните цени или пределни надценки, доведоха до значително по-висока инфлация, отколкото в България, предаде zarata.info.

Това се твърди в становище на Сдружението за модерна търговия, разпространено преди малко.

В него членуват големите търговски вериги, а становището е по повод предложеният проект на закон, с който у нас се въвеждат пределни търговски надценки на определени стоки, чийто списък ще съставя Министерският съвет.

В случая с Унгария инфлацията при храните достигна най-високото ниво в целия ЕС през 2023 г.  – почти 50% на годишна база, като доведе и до дефицит на определени стоки, попаднали в обхвата на мярката.

През лятото на 2023 г. Румъния ограничи търговските надценки на редица стоки от първа необходимост като от тогава досега, България отбелязва по-ниска инфлация при храните, отколкото Румъния, в която действа въпросната мярка.

В Хърватия, след въвеждането на таван на цените на определени хранителни продукти през септември 2023 г., инфлацията при храните също е по-висока спрямо тази в България, се посочва в становището на съюза.

Предлаганите в проекта ограничения на надценките и задължения за поддържане на количества са в пряко противоречие с европейското право и могат да бъдат разглеждани като нетарифна бариера пред вътреобщностната търговия в рамките на ЕС. На 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията на цените на основните хранителни продукти, определени от унгарското правителство, и задължителните изисквания за складиране на търговците на дребно са несъвместими с правилата на ЕС и подкопават лоялната конкуренция, се казва още в становището.

В него се припомня, че у нас вече има решения на  държавни органи, които установяват, че цените на основни хранителни стоки като например олио, брашно, яйца, млечни, свинско месо и пр. се базират „на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка“. Цитатът е от решение на КЗК за секторния анализ на пазара на олио и брашно от 2024 г. Според същото решение, цитираните в него данни не показват наличие на високи нива на маржовете на печалба у търговските вериги.

Против пределните надценки има много други аргументи, посочват от съюза. „Намираме, че поредният опит за ограничаване на конкуренцията чрез настройване на обществото срещу определени пазарни участници е зле прицелено, има други мотиви и има потенциал да донесе тежки вреди за икономиката на страната, свободната конкуренция и потребителския избор“, се казва в становището.

Решението на проблемите, свързани с достъпността на храните, следва да бъде търсено в подобряване на бизнес средата, инвестициите, повишаване производителността и стандарта на живот на хората.

Continue Reading

Previous: Не вярвах, докато не го пробвах – разсадът ми стана два пъти по-силен!
Next: Касае всички на Виваком: От събота 8 февруари влиза в сила новата тарифа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.