Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ето го прословутото интервю на Милен Цветков с Мартина от „Ергенът“, която се показва в целият си „блясък“ още преди 10 години-Видео
  • Без категория

Ето го прословутото интервю на Милен Цветков с Мартина от „Ергенът“, която се показва в целият си „блясък“ още преди 10 години-Видео

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2025
Screenshot_3

Видеото по-долу е от 2016 година, когато покойният Милен Цветков кани да му гостува  Мартина Петрова  , която по онова време е модел, танцьорка и организатор на събития, а през декември е момичето от корицата на списание „Playboy“.

Мартина Петрова очарова не само на Мартин Николов, който във вторник я обяви за кралица на вечерта и ѝ подари бяла роза, с която я покани и на среща. Тя привлече вниманието на зрителите още с визитката си, като загатна, че между нея и бившата приятелка на Елвиса е имало вражда преди години. 

Мартина Петрова е от София и се определя като „жена – четири сезона“. Съчетава в себе си нежността на пролетта, огнената страст на лятото, златното спокойствие на есента и магичната красота на зимата. Готова е да се бори за любовта, въпреки че понякога това може да я постави в окото на бурята. Тя е на 33 години и има собствен бизнес.

В мрежата се говори, че между Мартина, която ще се бори за сърцето на 40-годишния Мартин, и неговата бивша любов Емануела е имало напрежение в миналато. Тъврди се дори, че певицата е заплашвала новата ергенка, а причината е свързана с милионера Димитър Динев, който е бил неин съпруг, а също е имал връзка и с Мартина.

Мартина с Динев

Нямаше как подобен любовен четириъгълник да бъде подминат от медиите и в момента зрителите очакват пред екраните любопитното развитие на събитията.

По-паметливите от вас обаче сигурно помнят, че същата тази Мартина, която изкарва хляба си като танцьорка, навремето украси една от кориците на мъжкото списание „Плейбой“. Изобщо, скандалът явно я обича, защото ние открихме в архивите прелюбопитни нейни снимки, на които и собствената й майка вероятно не би я познала.

Кадрите са от гостуването й в предаването на покойния журналист Милен Цветков от далечната 2016 година, малко след като Мартина позира за „Плейбой“.

Тогава иначе безцеремонният журналист буквално онемя, когато тя влезе в неговото студио. Водещият дори я подигра заради ужасяващия й външен вид като не й спести, че е потресен как изглежда.

Самата Мартина обаче нямаше никакви притеснения по въпроса и дори заяви: „За мен лоша реклама няма, всеки скандал води след себе си известност. За мен драма няма!“.

Още по-потресаващи обаче са кадрите, на които я виждаме като абитуриентка – тогава настоящата „мома“ е била направо по бельо, защото сребристия й тоалет трудно може да се нарече рокля…

Въпросният тоалет автоматично й спечели титлата „най-зле облечената абитуриентка“, но предвид „широко скроената“ си природа, Мартина едва ли изпитва угризения или срам от този факт.

Елвиса открито показа симпатиите си към нея още на първата им среща, където й подари специална бяла роза. Разбира се, тук пръст вероятно имат и сценаристите, които всячески се стремят да поддържат интригата в предаването.

Тя успешно съчетава всички свои занимания, а дали е успяла да укроти много мъжки сърца – остава да разберем във видеото.

Continue Reading

Previous: НЕПОЗНАТИЯТ, КОЙТО МИ ПОМОГНА С ТЕЖКИТЕ ПАЗАРСКИ ТОРБИ, ЗАПОЧНА ДА СЕ ПОЯВЯВА НАВСЯКЪДЕ, КЪДЕТО ОТИВАХ
Next: Дойдох у дома и заварих децата си да спят в коридора — това, което съпругът ми бе направил със спалнята им, докато ме нямаше, ме вбеси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.