Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Нищо не успокоява гастрита и язвата така, както сок от картофи – изпитана рецепта
  • Без категория

Нищо не успокоява гастрита и язвата така, както сок от картофи – изпитана рецепта

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2025
Screenshot_19

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Вземете пресни и здрави картофи, по възможност с известен произход. Измийте и обелете и изцедете сок през сокоизстисквачка или настържете и изстискайте през марля.

Приема се по 1/2 чаша прясно приготвен сок, 3 пъти на ден, сутрин на гладно, преди обяда и вечер преди лягане. Курсът на лечение е 15 дни, прави се 5-6 дни почивка и се повтаря, като вторият път се приема по 1/4 чаша сок.

Подходящо при гастрит с висока киселинност, язва на стомаха и дванадесетопръстника, рефлукс, киселини.
Необходими Продукти
картофи – 3 – 4 броя пресни

Рецептата е от книгата на Л. Михайлова – „Энциклопедия народной медицины. Золотая коллекция народных рецептов”, 2009.

Гастритът представлява раздразнение или възпаление на лигавицата на стомаха. В зависимост от развоя и клиничното протичане, гастритът може да бъде:

Хроничен гастрит – развива се постепенно (от няколко дни до седмици) и причинява дълготрайни усложнения. Води до изтъняване на стомашната лигавица и постепенно увеличаване на възпалителните клетки, което може да увеличи риска от развитие на рак на стомаха. Някои хора не изпитват забележими симптоми в продължение на много години, докато не възникнат други проблеми, свързани с възпалението.

Остър гастрит – развива се бързо и е с по-малка продължителност (от един до три дни). Симптомите могат да се появяват и да затихват в зависимост от други фактори на начина на живот, които засягат храносмилателната система.

Атрофичен гастрит – форма на хроничен гастрит, която причинява постепенна загуба на жлезисти клетки в стомаха и заместването им с чревни и влакнести тъкани. Промените в стомашната лигавица значително повишават риска от малабсорбция (недостиг на хранителни вещества) и автоимунно разстройство. Пациентите с хроничен атрофичен гастрит често развиват намалена секреция на стомашни киселини и хипергастринемия (повишен синтез на хормона гастрин), което може да доведе до анемия и туморен растеж.

Някои хора използват термините лошо храносмилане и гастрит взаимозаменяемо, тъй като и двете състояния протичат със сходни оплаквания. Въпреки това, докато е нормално човек да им лошо храносмилане или разстроен стомах от време на време, диагноза гастрит се поставя при наличие на възпаление на стомашната лигавица или персистиращи симптоми на гастрит.

Причини и симптоми на гастрит
В основата на развитието на възпаление на стомаха стои нарушаване на слузестата обвивката на храносмилателния тракт, която обикновено предпазва лигавицата на стомаха от увреждащото действие на храносмилателните киселини и сокове. Причини за това могат да бъдат:

Инфекция на стомашната лигавица от Helicobacter pylori (Н. pylori) – около 50% от населението на света е носител на тази бактерия, въпреки че повечето хора не изпитват никакви симптоми. Тези бактерии увреждат лигавицата на стомаха, причинявайки гастрит и стомашни язви.
Дефицит на витамин В12 – настъпва, когато е нарушена правилната му абсорбция в стомашно-чревния тракт, което често се дължи на хронично възпаление. Следователно, състоянията, които водят до гастрит, са същите като тези, които причиняват дефицит на витамин В12: цьолиакия (непоносимост към глутен), болест на Крон, наскоро претърпяна хирургична интервенция на стомаха, скорошна инфекция, лошо хранене, заболяване на щитовидната жлеза или злокачествена анемия.
Медикаменти – понякога симптомите на гастрит са свързани с прием на лекарства, които причиняват стомашни проблеми или дори стомашно кървене. Такива са НСПВС (аспирин, ибупрофен или напроксен), кортикостероиди (дексаметазон, преднизолон), лекарства за химиотерапия или други.
Неправилно хранене – напитки като кафе, алкохол, сокове с лимонена киселина и пикантни храни като люти чушки могат да причинят обостряне на симптомите на гастрит. Но истинската „причина“ на гастрит е редовната консумация на храните – „виновници“.
Причини, поради които човек може да развие състоянието включват още хроничен стрес или автоимунно заболяване като ХИВ, гъбични инфекции, киселинен рефлукс, тютюнопушенето.
Гастритът засяга всички по различен начин, като случаите варират от леки и остри до хронични и тежки. Някои хора не получават никакви симптоми на възпаление на стомаха, въпреки че физически преглед и изследвания могат да покажат, наличие на ерозия на стомашната лигавица и отслабена имунната система.

Continue Reading

Previous: Майката погледна часовника и неспокойно се обърна към Катя
Next: Отдавна не съм виждала по-полезен трик в мрежата!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.