Настя се покри с ръце и примигна объркано, не така си представяше първата сутрин след сватбата…
Настя се влюби в Максим заради силното му тяло, перфектната стойка, спретнатостта в дрехите и прическата, умението да готви и спретнатостта в ежедневието.
– Защо си толкова съвършен? – попита ме тя веднъж.
– Баща ми е военен и аз станах такъв благодарение на него – обясни Максим. – Той е строг, но ме научи на много неща и ме накара да се занимавам със спорт.
– Нямам търпение да се запозная с него – искрено каза Настя.
***
Първата среща със свекърва ѝ се състоя в един ресторант. Майката на Максим се здрависа с Настя тихо и срамежливо, а после се измъкна зад масата.
– Егор Романович, – представи се на висок глас бъдещият свекър, а после огледа Настя от главата до петите, сякаш я беше сканирал. – Обувките ти са мръсни.
– Извинете? – Настя не можеше да повярва на ушите си….
– Имаш кал по обувките, полата ти е зле изгладена, а ноктите ти са в провокативен цвят.
– Червеният маникюр е класика – опита се да се защити Настя.
– Това е недопустимо – отсече Егор Романович.
– Татко, моля те, не обиждай Настя – помоли Максим.
– Аз правя конструктивни забележки, това не е обидно – каза Егор Романович.
По време на вечерята Настя също научи, че има неспортсменска фигура, неправилна прическа, неприлична професия, забележките валяха една след друга.
Когато с Максим се прибираха вкъщи, тя попита годеника си възможно най-деликатно:
– Баща ти винаги ли е такъв?
– Да, професията се отразява зле. Ще свикнеш с нея.
„Не искам да свиквам“, помисли си Настя. – Е, все пак ще виждаме свекървите си само по празниците“.
***
В навечерието на сватбата фирмата, в която работеше Настя, фалира, тя трябваше спешно да си търси ново място и да се съгласи на нова заплата. Когато Максим чу колко ще получава сега, той се ужаси:
– Няма да можем да си позволим апартамент под наем, да не говорим за ипотечен кредит.
– Какво ще правим? – Настя беше разстроена.
– Ще се преместим при родителите ми, предложи баща ми да живеем при тях. Той каза, че е неразумно да даваш толкова пари за наем, ако можеш да ги спестиш за собствен апартамент.
– Не мисля, че мога да живея с твоите родители – каза Настя, спомняйки си за бъдещия си свекър.
– Какво е решението?
Настя отговори тъжно:
– Няма изход.
***
Сватбата мина по-добре, отколкото Настя очакваше. Егор Романович, противно на страховете ѝ, не се намеси в нищо, макар че по лицето му личеше колко не му харесва случващото се.
Но първата сутрин в къщата на свекървата донесе изненади. Някой дръпна одеялото на Настя и се залая:
– Събуди се!
Настя се покри с ръце и замижа объркано, когато видя свекъра си над себе си. Егор Романович не се смути от дантелената ѝ нощница, а излая:
– Десет минути за опаковане, пристигни в хола.
Настя погледна часовника и се учуди:
– Седем часа сутринта!
После погледна към другата половина на леглото, Максим вече беше станал и си беше тръгнал.
***
Цялото семейство я чакаше във всекидневната.
– Седнете! – Нареди Егор Романович, като посочи мястото до Максим.
– Защо ми говориш като на куче? – Настя се опита да се възмути.
Новият ѝ съпруг я придърпа към себе си, шепнейки умолително:
– Нека го направим по-късно.
– Анастасия, сега живееш в моята къща, така че трябва да спазваш моите правила – започна Егор Романович.
Първото е да си лягаш в 22:00 часа, да ставаш в 6:00 часа в делничните дни и в 7:30 часа през уикендите.
Второ – всички членове на семейството имат свои задължения, ти ще приготвяш закуска за всички всяка сутрин.
Трето – сядаме на масата като семейство, храненето е позволено само в определени часове, храненето насаме или закусването е забранено.
Четвърто – трябва да внасяте 30% от заплатата си в семейния фонд.
Пето, сутрин трябва да излизате от стаята си напълно облечени и вчесани.
Шесто, ако сте вкъщи и съпругата ми има нужда от помощ, трябва да помогнете.
Седмо, имаш два часа свободно време – един сутрин и един вечер.
Осмо, трябва да спортуваш и за първи път аз лично ще контролирам упражненията ти.
Девет, ако имаш дете, ще направим ДНК тест.
Десето, всички заповеди, които ти давам, ще бъдат изпълнявани незабавно.
Настя погледна към останалите членове на семейството с надеждата да види усмивките им и да ги чуе: „Това е шега“.
Егор Романович продължи:
– Днес е специален повод, затова ти разреших да ставаш след ставане, да излизаш от стаята по халат и да не приготвяш закуска. От утре си длъжен да се придържаш към всички правила.
– А ако не го направя? – попита Настя.
– Тогава ще трябва да напуснеш или да понесеш наказанието.
– Ще ме вкараш ли в наказателната килия? – Настя се усмихна.
Усмивката избледня под твърдия поглед на Егор Романович.
– Иди и се облечи както трябва – нареди тъстът. – Ще закусим, а после ще те заведа на спортната площадка. Трябва да подобриш физическата си форма.
***
Настя не седна нито веднъж през целия ден. Първо свекър ѝ я заведе на площадката и я изтощи с физически упражнения, след това помогна на свекърва си, после отиде да пазарува с неяһттр://….
Вечер буквално се срутваше в леглото, но беше невъзможно да заспи, Настя от дете беше „сова“. След половин час без сън тя извади лаптопа и слушалките, реши да гледа филм и дори не се замисли, че под вратата свети светлина.
Няколко минути по-късно вратата се отвори и в стаята влетя Егор Романович.
– Използването на джаджи по време на нощен сън е забранено! – изкрещя той, като изтръгна лаптопа от Настя.
– Това е мое! – възмути се тя.
– На сутринта ще си получиш имота, а сега лягай да спиш.
– Не мога да спя, не съм свикнала да си лягам толкова рано – опита се да обясни Настя.
– Значи не си уморена за деня, утре натоварването ти ще се увеличи, а аз ще изключа рутера преди лягане.
Егор Романович изгаси светлината и излезе от стаята.
– Трябваше да се покриеш с одеяло с глава като останалите – упрекна я Максим, който се беше събудил. – Сега дори не можеш да сърфираш в интернет през нощта.
Настя с изненада разбра, че той не се шегува и наистина я обвинява.
***
Животът на Настя се превърна в „Денят на земята“ с военен уклон. Сутрин тя ставаше рано и отиваше в кухнята да приготви закуска, после отиваше на работа, вечер помагаше на свекърва си в къщата, а в десет часа падаше на леглото и страдаше от безсъние.
Най-лошото било, че Егор Романович решил да направи от снаха си „истински, достоен човек“, по неговите думи.
Първо, той забранил на Настя да се гримира и да си прави маникюр.
– Тези украшения не носят нищо добро – обясни той. – Чистата коса и спретнатите нокти са достойнството на една жена.
След това Егор Романович накара Настя да лъсне обувките си и да изглади дрехите си много пъти, докато не остана доволен от резултата.
След това дойде ред на готвенето, тук Настя беше под надзора на свекърва си, тихата и безропотна Алла Михайловна.
– Нарежи картофите за супа по-големи, а морковите по-малки, иначе Егор Романович няма да яде – обясняваше тя. – Не, твърде груб е, трябва да е с два милиметра по-малък.
„Какви глупости, той няма да забележи размера на картофите в супата“ – помисли си Настя.
Но Егор Романович все пак забеляза, той изля супата от чиниите обратно в тенджерата, занесе я в тоалетната и я изля. След това се върна и подаде празната тенджера на Настя с кратка поръчка:
– Направете я отново.
***
Друг път Настя се прецака, като реши да си вземе закуска. Връщаше се в стаята със сандвич, когато беше хваната от Егор Романовичһттр://….
– Анастасия, помниш ли правилото за храната?“ – попита той строго.
– Но аз съм гладна.
– Ако не си сита, дажбата ти ще бъде увеличена. А сега иди и изхвърли сандвича.
– Това е прехвърляне на храна, не можеш да го направиш – възмути се Настя.
– Точно така, изхвърлянето на храна е престъпление и то ще лежи на съвестта ти. Трябва да станеш отговорен човек, ако искаш да живееш със сина ми и да ми родиш внуци.
Няма да ти дам никакви внуци – яростно си помисли Настя.
***
Някак си беше заспала. Когато погледна часовника, Настя разбра, че е закъсняла за закуска, и избяга в коридора по нощница.
Егор Романович я чакаше в кухнята и каза:
– Анастасия, ти имаш две нарушения: заспала си и си излязла без дрехи.
Настя се ядоса:
– Да, и какво от това? Нищо страшно няма да се случи, ако някой ден не изпълниш ненормалните си правила.
– Когато се премести в дома ми, ти ги прие. Ако не ти харесва, можеш да си тръгнеш.
– Знаеш, че няма къде да отида. Какво, ще ме изхвърлиш ли на улицата?
– Не, просто ще те накажа – отвърна спокойно Егор Романович.
Той хвана Настя за ръката, повлече я през апартамента и я вкара в стаята на нея и Максим, после взе телефона на Настя, излезе и заключи вратата отвън.
– Осем часа под ключ – чу се гласът му откъм коридора.
– Какви осем часа, трябва да ходя на работа, ще ме глобят за бягство! – Настя се изплаши.
– Сама си си виновна, това е следствие от твоите простъпки. Седни и помисли как можеше да го избегнеш. И тъй като няма да ти се налага да седиш дълго, ще получиш храна чак вечерта.
Настя започна да блъска по вратата, но Егор Романович не ѝ отвори. После си помисли, че Максим непременно ще я пусне, но чу как съпругът ѝ тръгва за работа.
Егор Романович беше изключил рутера, така че тя не можеше да се свърже с шефа си по мрежата или да направи каквото и да било, наистина трябваше само да мисли.
– Ще избягам от тази къща – обеща Настя на размислите си. – Ще спестя пари за апартамент под наем и тогава ще избягам, дори Максим да не дойде с мен.
***
Вечерта Настя се развика на съпруга си:
– Не чу ли, че баща ти ме заключи в стаята ми? Защо не отвори вратата?
– Защото ти сама си си виновна – отвърна Максим. – Не беше голяма работа, просто си седеше в стаята. Веднъж прекарах така една седмица и нищо не се случи.
– Това е мъчение – ужаси се Настя. – Максим, аз не искам да оставам тук, да си тръгнем, да наемем студио или стая, каквото ни стигне.
– Може би е по-добре да живеем по правилата на татко? Помисли си, какво лошо има в тях, да спазваш дневния режим, да се храниш правилно, да спортуваш… И после, има и предимства. Миналата седмица баща ти дойде да те вземе от работа, за да не ти се налага да ходиш пеша в дъжда. А когато бяхте болни, той ви купи лекарства. Вие сте негово семейство, той се грижи за вас.
– Да, има и плюсове – призна Настя. – Но заради тях не съм готова да търпя минусите!
– Така че, Настя, ще ти кажа направо, аз съм против преместването, нямаме достатъчно пари за него. Приеми го и се опитай да живееш според него.
„Не можеш да разчиташ на Максим, ще трябва да се преместим без него“ – помисли си Настя. – Съжалявам, любов моя, свободата ми е по-скъпа“.
***
На следващия ден Настя се превърна в идеалната снаха. Тя приготви богата закуска, подреди перфектно масата, предварително наряза картофите за супата с точност до милиметър.
– Това е по-добре, само осем часа заключена – и какъв резултат! – Егор Романович отбеляза доволно.
– Съжалявам за вчерашния ден – каза Настя виновно. – Вие ми дадохте подслон, толкова съм ви благодарна!
„Бъди щастлив, докато можеш, ако се появи възможност, ще избягам оттук“ – помисли си тя.
***
Опитвайки се да се прибира по-рядко, Настя ходеше на работа, оставаше до късно, вземаше извънреден труд. Работата беше единствената причина да избягва домакинската работа, която Егор Романович признаваше.
Усилията ѝ не останаха незабелязани, един ден шефът я извика при себе си и каза:
– Виждам, че се стараеш много, въпреки че наскоро си имала пропуски. Имаме нужда от работници като теб. Искам да ти предложа повишение, но има много пътувания. Чух, че си наскоро омъжена, предполагам, че искаш да бъдеш със съпруга си…..
– Съгласен съм! – Настя възкликна щастливо.
Шефът я погледна с изненада.
– Добре, тогава ще летиш през уикенда.
***
Настя се върна от командировката си с натежало сърце. Там, в друг град, тя дишаше свобода, разхождаше се вечер, ходеше на кино, поръчваше си пица в хотелската стая (Егор Романович одобряваше само „нормална, здравословна храна“), гледаше сериали до късно.
Сега имаше чувството, че се връща в клетката. Дори нежната прегръдка, която Максим ѝ даде при срещата, не подобри настроението ѝ. Настя осъзна, че изобщо не ѝ е липсвал и дори не е сигурна, че все още го обича….
Когато започна да разопакова багажа, на телефона ѝ дойде съобщение. Настя не повярва на очите си и се обади на шефа си:
– Имам едни пари тук…
– Това е твоят бонус, помогна ни много с това командировъчно. Кажи ми, можем ли да разчитаме на теб в бъдеще?
– Да! – Настя почти изкрещя – По всяко време, готова съм на всичко!
Максим погледна в спалнята и попита:
– Защо крещиш?
Настя погледна към него, към разопакования куфар, спомни си за новия баланс по картата и каза:
– Максим, ще се развеждаме.
– Шегуваш ли се? – Той беше зашеметен.
– Не се шегувам. Вече не те обичам и не искам да живея в тази барака. Осъзнавам, че това е нормално за теб, израснал си така, но наистина не е здравословно. Напускам сега.
Казвайки това, Настя набързо хвърли нещата си в чантите и Максим разбра, че тя говори сериозно.
– Къде отиваш, на гарата ли? – Той се възмути.
– Първо в общежитието, после ще си намеря квартира. Повишиха ме в службата, мога да си го позволя, дори и да те няма наблизо.
Егор Романович погледна в стаята.
– Стига бъбрене, ти вече се поздрави. Максим ще измие колата, а Анастасия ще помогне на Алла Михайловна в кухнята.
– Аз не отивам – каза Настя с наслада. – Развеждам се с Максим, което означава, че ти не си никой друг. И знаеш ли, това е най-хубавата част от цялата ситуация.
Година по-късно Настя срещна Максим на улицата; той не беше сам, а с едно момиче, съдейки по венчалната халка на пръста ѝ – с новата си съпруга.
„Без грим, полата изгладена, обувките лъскави, но изтъркан вид“ – отбеляза Настя. – Били сме там – знаем.“
Максим също я забеляза, но не я разпозна веднага, Настя беше променила стила и прическата си, за да съответства на новото си положение. Шефката ѝ беше преместена на по-високо място и Настя беше заела нейното място.
Когато Максим осъзна кой е пред него, очите му се разшириха от изненада, после се уплаши, когато разбра, че бившата му съпруга идва към тях.
Настя не се интересуваше от Максим, а от новата му съпруга. След като се изравни с нея, Настя каза:.
– Приеми съвета ми, бягай от тази казарма! Ти заслужаваш нещо по-добро.
– Какво, кой си ти, за какво говориш? – промълви момичето.
– Не слушай, това е някаква луда жена – започна да я успокоява Максим.
По очите на момичето Настя разбра, че то се е досетило за какво говори и се замисля сериозно.
„Чудя се колко ли глупаци ще има след мен и нея“ – помисли си Настя. – Да, Максим, няма да си щастлив, докато баща ти е наблизо. Не всеки е роден за казармата.
Край.