Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • ВОЙНИК СЕ ЗАВРЪЩА У ДОМА И ОТКРИВА ДЪЩЕРЯ СИ ДА СПИ НА ПОДА ,ДОКАТО СЪПРУГАТА И ДОВЕДЕНИТЕ МУ СИНОВЕ СА НА ПОЧИВКА
  • Без категория

ВОЙНИК СЕ ЗАВРЪЩА У ДОМА И ОТКРИВА ДЪЩЕРЯ СИ ДА СПИ НА ПОДА ,ДОКАТО СЪПРУГАТА И ДОВЕДЕНИТЕ МУ СИНОВЕ СА НА ПОЧИВКА

Иван Димитров Пешев март 4, 2025
Screenshot_26

Войник се завръща у дома и открива дъщеря си да спи на пода, докато съпругата и доведените му синове са на почивка — История на деня

Военен баща се прибира неочаквано от задгранична мисия и открива дъщеря си да спи на пода, докато съпругата му и доведените му синове са на луксозна ваканция.

Петър не можел да дочака да се прибере вкъщи. Бил далеч цели осем дълги месеца и ужасно му липсвало семейството. Имал късмет да получи по-ранно освобождаване от настоящата си мисия и се прибирал цели два месеца по-рано!

Не казал нищо на жена си Линда или на дъщеря си Мелиса. Искал да ги изненада. Вървял към входната врата с пружинираща стъпка и широка усмивка на лицето. Нямал представа какво щял да открие.

Петър отворил вратата и извикал: „Линда, Мелиса? Къде сте? Джей и Кайл! Прибрах се!“

Но съпругата му и доведените му синове не отговорили. Къщата била празна! Била събота сутрин и всички трябвало да са си вкъщи… „Мелиса?“ извикал Петър за последен път.

„Татко!“ извикал слаб глас. „Тук съм, в кухнята!“

Петър изтичал до вратата на кухнята и се изненадал да види, че е заключена. Завъртял ключа и отворил вратата. Мелиса стояла там със сълзи в очите. „Татко,“ изхлипала тя. „Толкова ми липсваше!“

Петър прегърнал силно дъщеря си, след което зад рамото й видял матрак! „Мелиса!“ ахнал той. „Да не би да си спала тук? ЗАЩО? Къде са Линда и момчетата?“

Мелиса изглеждала уплашена. „Моля те, татко,“ казала тя. „Моля те, всичко е наред…“

„Кажи ми!“ казал Петър със строг глас. „Била ли си заключена и спала ли си в тази кухня?“

Мелиса започнала да хлипа. „Не мога да ти кажа!“ извикала тя. „Не разбираш ли, татко? Ти пак ще заминеш и аз ще остана сама с ТЯХ отново!“

Петър прегърнал дъщеря си. „Обещавам ти, Мелиса, че никога повече няма от какво да се страхуваш. Сега ми кажи какво става.“

„Преди шест месеца Линда каза, че Джей и Кайл са твърде големи, за да споделят една спалня,“ обяснила тя. „Затова ме изкара от моята спалня и Кайл се премести там. Аз спя в кухнята на този матрак.“

Петър бил вбесен! Когато се оженил за Линда, той се отнасял към двамата й сина от предишна връзка като към свои. Вярвал, че тя е направила същото за малката му осиротяла дъщеря!

„Къде са сега?“ попитал Петър. „И защо беше заключена?“

„Линда заведе момчетата във Флорида за уикенда, за да отпразнуват рождения ден на Кайл,“ казала Мелиса. „Затова ми остави няколко сандвича и ме заключи тук, защото мисли, че ще открадна нещата й…“

Точно тогава някой почукал на кухненската врата. Петър погледнал през прозореца и видял слаба, сладка жена с покрито блюдо в ръка. „Мелиса? Аз съм, Карън…“ казала тя.

„Коя е Карън?“ попитал Петър Мелиса.

„Тя е нова съседка,“ казала Мелиса. „Наистина е мила и добра. Мисля, че подозира нещо, защото винаги ми носи лакомства.“

Петър извадил ключовете си и отключил кухненската врата. „Здравейте,“ казал той на Карън. „Аз съм бащата на Мелиса.“

Карън изглеждала смутена. „Здравейте!“ казала тя. „Надявам се, че няма да го приемете погрешно, но донесох на Мелиса малко топла храна…“

„Разбира се, че не,“ казал Петър. „Благодаря ви за добрината към дъщеря ми. Току-що осъзнах това, което вероятно вие знаете от известно време – но аз ще оправя нещата!“

„Знаех, че Мелиса е оставена сама…“ казала Карън. „Тя винаги казваше, че не може да отваря вратата на никого, но знаех, че нещо е много нередно. Щях да се обадя в Социалните служби, но се страхувах, че само ще влоша нещата!“

Петър уверил Карън, че всичко ще бъде оправено и отново й благодарил за добрината към Мелиса. След това започнал да мисли как ще реши проблема с Линда и синовете й.

В неделя следобед Линда и момчетата се прибрали у дома и намерили три матрака на поляната, а върху тях били натрупани всичките им вещи. Линда била вбесена. „Мелиса!“ изкрещяла тя. „Ти, малко хлапе! Ще си платиш за това!“

Но когато вратата се отворила, там не стояла Мелиса – а съпругът й, Петър, и той не изглеждал никак дружелюбен. „Здравей, Линда,“ казал той спокойно.

„Петър!“ възкликнала Линда. „Скъпи, каква прекрасна изненада…“

„Мисля, че аз бях този, който получи най-голямата изненада, Линда,“ казал Петър. „Но просто за да знаеш, Мелиса се върна в спалнята си. Ти и момчетата можете да преместите тези матраци в гаража, където ще живеете от сега нататък…“

Линда видяла твърдия поглед в очите на Петър и разбрала, че играта е свършила. „Ще те оскубя до последния цент, Петър!“ изкрещяла тя.

„Не, няма, Линда,“ казал Петър спокойно. „Обадих се на полицията и те видяха как живееше Мелиса и условията, в които я намерих. Ако опиташ нещо, отиваш в затвора за малтретиране на дете.“

Линда и синовете й взели нещата си и избягали, а последното, което Петър чул от нея, било когато подписала документите за развод. Няколко месеца по-късно той започнал да излиза с Карън, и Мелиса знаела, че много скоро ще има нова и любяща майка в живота си.

Какво можем да научим от тази история? Децата не трябва да страдат заради грешките на родителите си – или от ръцете на новите им партньори. Петър мислел, че Линда е любяща мащеха, но тя била чудовище, което малтретирало дъщеря му. Нашият първи приоритет трябва да бъдат децата ни, а не личното ни щастие. Петър се влюбил в Линда, но никога не помислил каква майка би била тя за Мелиса.

Continue Reading

Previous: Желязков с извънредни вести след спешната среща на властта, ето какво се случва!
Next: На -2 градуса: Натали Трифонова си забрави полата и изненада зрителите

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.