Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза
  • Без категория

Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза

Иван Димитров Пешев март 7, 2025
Screenshot_29

Изкопах корени от глухарче в началото на пролетта и избегнах отстраняване на щитовидната жлеза
Когато бях на 47 години, ми беше направена операция на възлова токсична гуша. Операцията мина добре, тахикардията ми изчезна и станах по-спокоен.

Но 10 години по-късно щитовидната ми жлеза започна да се уголемява. Лекарите казаха, че се нуждая от втора операция – сега за отстраняването ѝ. Лекарствата предизвикваха алергии.
Дъщеря ми работеше в една поликлиника и ми уреди консултация с лекар. Любов Николаевна Донникова ме посъветва да вземам обзидан в продължение на 2 седмици, след това да го приемам според нуждите и да си правя тинктура от глухарче.

Беше пролет. Дъщеря ми изкопа, почисти и изсуши корените на глухарчето.
Взех 3 с.л. лъжици нарязани корени върху 0,5 л водка или спирт, поставих за 21 дни, като периодично разклащах.
Приемах по 1 с.л. 2-3 пъти дневно 20-30 минути преди хранене.

Вече 13 години живея без операция, винаги си спомням за милата и добра Любов Николаевна. Бог да й даде здраве за дълги години!
Корените на глухарчето трябва да се изкопаят през пролетта, преди цъфтежа.

Глухарче: ползи и вреди
Ето какво не учудва никого – та това е глухарче.

Навсякъде го има: в нивите и ливадите, в селата и градовете. Дори на пътя намери малка пукнатина в асфалта и се измъкна оттам – малко е криво, стъблото е по-късо от другите глухарчета, но цветът е същият весел, слънчево жълт.

С целия си вид то показва колко издръжлив трябва да бъде човек, как да преодолява всякакви неудобства и трудности. А може би природата го е създала нарочно, за да ни научи?
И за да ни помогне, дарявайки ни с ценни лечебни свойства – на далечни разстояния да се ходи за това не е необходимо (само в границите на града не се бере и покрай пътищата), намерете чиста ливада колкото се може по-далеч от жилищата и си направете в магазина необходимите лекарства.
Запомнете само няколко правила.

Ако искате да изсушите листата или да изстискате сок от тях, най-добре е да го направите в ранна пролет, преди началото на цъфтежа по това време те са най-лековити.
Можете да използвате глухарчето и по-късно, през целия май и първата половина на юни. През юли и до края на лятото растението значително губи предишните си лечебни качества.

Между другото, глухарчето не отстъпва на майската коприва по способността си да извежда вредните токсини от организма. И като цяло то принадлежи към онези растения, които е по-добре да се използват в суров вид.
Много полезна информация за глухарчето дадох в книгата „Одолената трева“, така че няма желание или необходимост да се повтаря. Но новите рецепти, колкото по-слабо познати са, мисля, че ще са от полза за болните.

Преди всичко няколко думи за сока от трева на глухарче. Ако други растителни сокове консервирам с равно количество водка, то при глухарчето правя друго: към 700 мл сок добавям 150 мл водка. Слагам го на хладно място. След известно време сокът леко ще се вкисне, но не се страхувайте от това.
Млечната киселина, която се образува по време на слабата ферментация, подобрява качеството на сока. Тя има добър ефект върху храносмилането и потиска гнилостните процеси в хранопровода, а също така е противораково средство.

Противопоказания
Глухарчето може да предизвика разхлабване на изпражненията (главно чрез увеличаване на отделянето на жлъчката). Поради това билката и корените на растението не се използват при стомашно-чревни разстройства.

Не е желателно да се приемат препарати от глухарче при изразена хипотонична дискинезия на жлъчния мехур, тъй като прекомерното постъпване на жлъчка в мехура, лишен от съкратителна способност, ще допринесе за неговото разтягане и ще засили болката.

Не е желателно да се използва глухарче при алергичен дерматит. Алергична реакция могат да предизвикат цветовете на глухарчето, техният прашец. В случай на симптоми на грип, лечението с глухарче трябва да се спре.

Continue Reading

Previous: ЕТО МЕ С МОИТЕ ДЯДО И БАБА В КЪЩИ, ЧАСОВЕ ПРЕДИ ДА ГИ ИЗХВЪРЛЯ ОТ МОЕТО ЗАВЕРШИТЕЛНО СЪБИТИЕ, КОГАТО НАУЧИХ ИСТИНАТА
Next: Варвара вече е бременна, когато завършва университета. Това ни най-малко не я разстроило. Нейният Славик изкарвал приличен доход, който позволявал на семейството да плаща ипотеката и да се грижи за обучението на Варя и за бъдещото бебе.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Голяма трагедия! 13-годишната дъщеря на известен актьор сложи край на живота си
  • Синът на Илиян Филипов с извънредно изявление на страницата на ПИМК за смъртта на баща си и МВР
  • Поклон! Последният пост на на младия моторист Велин 😰 „Карай или умри“
  • Бившият волейболист и настоящ депутат от „Прогресивна България“ Владимир Николов е участвал в лека катастрофа в центъра на София. 
  • Илиян Филипов е седмият разстрелян бос на футболен клуб в Пловдив
  • Сензационна вест за Бойко Борисов, никой не го очакваше. Вижте повече..
  • Един изстрел обръща разследването за убийството на Илиян Филипов: Криминалистът Ботьо Ботев с нова версия – посочи ключов детайл (в коментар 👇👇👇)
  • Разкриха ги! Ето какво се случва с Ивка Бейбе и Влади след Ергенът (подробности в коментар 👇👇👇)
  • Нови подробности около убийството на пловдивския бизнесмен Илиян Филипов насочват вниманието към начина, по който е извършено престъплението, и към отношенията му със задържания по случая Славчо Мегеров
  • Нови официални подробности излязоха около убийството на бизнесмена Илиян Филипов

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.