Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Цънцарова ще е кандидат за депутат?
  • Без категория

Цънцарова ще е кандидат за депутат?

Иван Димитров Пешев декември 23, 2025
Screenshot_10

Мария Цънцарова, която на 19 декември беше свалена от ефира на Би Ти Ви, а днес и официално уволнена, стартира кариера на политическия фронт. Колеги на популярната журналистка споделят, че тя е отказала насрочената за днес (22.12) среща с работодателите си, на която да бъде обсъден вариант да продължи работа на друга длъжност, защото следващата й кариерна стъпка е далеч от екрана.

Подобно уволнение често е първи тур по пътя към политическата арена, което сме наблюдавали многократно още от настоящата вицепрезидентка Илиана Йотова, до специалиста по разговорен английски Николай Бареков.

Според запознати с битието на Цънцарова, от няколко месеца тя е любимка на двамата съпредседатели на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. Партията им отчаяно страда от липса на разпознаваем човешки ресурс след напускането на основателя си Христо Иванов и знакови фигури като Стефан Тафров.

Божанов и Мирчев са отдавнашни фенове на Мария. Не случайно те първи научиха „от свои източници“ за нейното уволнение

Именно в лицето на Мария двамата виждали подходящо лице за предстоящите парламентарни избори. Водещата е еднакво харесвана и от по-възрастните зрители, и от младата аудитория. Освен това винаги се е гордяла с произхода си от възрожденско Карлово и може да разчупи наратива за градската десница като балон за шепа жълтопаветни софиянци. В събота Цънцарова е получила подкрепа от двамата партийни лидери, както и покана да се включи в листите им за народен представител от гражданската квота.

Според източници на Lupa.bg, на предстоящите предсрочни парламентарни избори, които вероятно ще са в края на месец март или в началото на април 2026 г., Мария ще се появи като кандидат за депутат на ПП-ДБ в родния си град и в един от големите столични изборни райони. Цънцарова вече е дала необвързващо съгласие на лидерите на ПП-ДБ, като си е оставила вратичка да проведе сериозен разговор със семейството си, преди окончателно да нахлузи партийния хомот. Както е известно, журналистката има две невръстни деца – на 8 и на 6 годинки, от ученическата си любов – не бизнесмена Симо Голев.

Continue Reading

Previous: Чували ли сте израза „Никакво желание не ви е дадено отделно от силата, която ви позволява да го изпълните“?
Next: Учени са установили, че консумацията на цвекло води до…Вижте повече..👇👇

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.