Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ето как изглежда прословутата супа за 30 лв, която сервират на туристите в Банско (Снимки): Вижте повече
  • Без категория

Ето как изглежда прословутата супа за 30 лв, която сервират на туристите в Банско (Снимки): Вижте повече

Иван Димитров Пешев декември 27, 2025
Screenshot_5

Вчера мрежата буквално гръмна от снимка на касов бон от заведение в Банско, на който се вижда, че обикновена телешка супа струва 30 лева, а бутилка минерална вода – „скромните“ 13 лева. Постът бе дело на сина на скандално известния бивш кмет на врачанското село Галиче Ценко Чоков, Спас, който за нула време насъбра хиляди коментари за обяда си в небезизвестното заведение, което се намира в близост до х.

Бъндерица, съобщава Struma.com.

Телешка супа за 30 лева, приседна на Чоков младши, който с насмешка публикува клип как се наслаждава на супата лъжичка по лъжичка.

супа за 30 лева

„Една лъжичка-2 лева“, коментира във видео Спас, показвайки съдържанието на супата-2 парчета от зелена чушка, 3 мръвки и няколко картофа, който плуват в червена от запръжка течност.

Касовият бон със сметка от ресторанта обиколи мрежата, предизвиквайки разнопосочни коментари. Според някои, заведението е лукс и затова цените са такива, други дават примери с Велинград, където има обявена в хотел нощувка за 7999 лева.

Според банскалии въпросният ресторант е супер луксозен, в него работят италиански готвачи, цените са обявени на табло пред заведението, така че всеки е длъжен да гледа, ако не му изнася да яде на друго място.

Странно е обаче как е изчислена цената за тази супа и какво толкова съдържа, че да струва 3 десетачки „Ядеш и ревеш „, „Какво пък и толкова специалното на тази супа „, “ тази супичка от „младо телешко“ да не е от бута на „Гери Никол“, са част от коментарите , който обаче показва завидно добро настроение, сравнявайки цените тук, с цените в заведения в швейцарските Алпи, където пиеш кафе за 1. 30 евро и ядеш до насита на много по-ниски цени.

цени България и Австрия

Но това е Банско, един от най-добрите курорти в Европа, затова „ядеш, ревеш и си плащаш, щом искаш да си баровец, ако ли не „хлябът във торбичка, чантата през рамо и нагоре в планината“, коментират шеговито банскалии.

Continue Reading

Previous: Златимир Йочев слиза от екран.
Next: Забелязахте ли тънки вертикални линии по ноктите си? Чудите ли се – нормално ли е това или трябва да се тревожите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.